Вчера, 4 октомври, се навършиха 52 години от началото на строителството на автомагистрала „Хемус“.
Честита годишнина.
На 4 октомври 1974 г. е направена първата копка на магистралата, която трябва да свърже София и Варна и да се превърне в основната пътна артерия на Северна България. Четири години по-късно е открит участъкът Варна–Девня.
Годината вече е 2026-а. „Хемус“ още се строи. За тези 52 години светът успя да направи някои неща. Например да построи тунел под Ламанша.
Същинското прокопаване започва в края на 80-те години, а през 1994 г. кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран официално откриват съоръжението, което свързва Великобритания и Франция под морското дъно.
Докато ние строим „Хемус“, човечеството изпрати космически апарати до всички краища на Слънчевата система, създаде интернет, смартфона, GPS навигацията за масова употреба и изкуствения интелект, с който днес разговаряме.
Китай пък успя да изгради най-голямата високоскоростна железопътна мрежа в света. Само от навлизането си в съвременната ера на високоскоростните железници през 2007 г. до края на 2025 г. страната достига над 50 000 километра линии за високоскоростни влакове. Ние още свързваме София с Варна.
За това време се родиха хора, завършиха училище, университет, започнаха работа, създадоха семейства, станаха баби и дядовци. А „Хемус“ си остана в строеж. Човек, който е бил на 18 години при първата копка през 1974 г., днес е на 70.
Ако е присъствал тогава и някой му е казал: „Спокойно, един ден ще можеш да стигнеш от София до Варна само по магистрала“, вероятно едва ли си е представял, че на 70 години все още ще чака този ден.
И всъщност „Хемус“ отдавна не е просто магистрала. Тя е своеобразен паметник на начина, по който България строи големите си инфраструктурни проекти. Правителства идват и си отиват. Министри се сменят. Срокове се обявяват. После се променят.
Правят се първи копки. След тях понякога идват нови първи копки. Режат се ленти на отделни участъци. Обещават се нови километри. Следват процедури, отчуждения, разрешителни, индексации, спорове, проверки и нови срокове.
И „Хемус“ продължава. През 2025 г. Министерството на регионалното развитие отчете възобновяване на строителството на около 52 километра от магистралата. Това е добра новина, но след половин век строителство самият факт, че говорим за „възобновяване“, казва достатъчно.
А и не става дума само за удобството да стигнем по-бързо до морето. „Хемус“ трябва да свърже икономически Северна България. Плевен, Ловеч, Велико Търново, Търговище, Шумен и Варна са част от огромна територия, за която добрата транспортна свързаност означава инвестиции, работни места и по-лесно движение на хора и стоки.
Затова най-голямата ирония е, че през 2026 г. продължаваме да говорим за магистрала, чието строителство е започнало, когато България е била съвсем различна държава. Първата копка е направена при Тодор Живков. След това дойде 10 ноември. Минаха Великото народно събрание и новата Конституция. България влезе в НАТО. Влезе в Европейския съюз. Сменихме десетки правителства. Минахме от социализъм през прехода до членство в ЕС. Телефонът с шайба стана смартфон. Касетата стана Spotify. Писмото стана имейл. Картата на хартия стана GPS.
Но едно нещо остана удивително устойчиво през всички политически и технологични промени:
„Хемус“ продължава да се строи.
И вероятно вече не трябва да питаме кога ще бъде готова.
По-интересният въпрос е:
Ще има ли българи, които са били живи при първата копка през 1974 г. и ще успеят да видят и последната?
