Нед Стоянов е сред най-разпознаваемите фотографи във Варна, човек, който умее да улавя не просто образи, а истории и емоции. С дългогодишния си опит и характерния си поглед той е запечатал безброй моменти от морската столица и нейния динамичен живот. За медия „Будна Варна“ Нед Стоянов разказва за фотографията, вдъхновението и хората, които стоят зад кадъра.
Калоян Георгиев: Нед, как започна всичко за теб с фотографията и кога разбра, че това е повече от хоби?
Нед Стоянов: За да бъда абсолютно честен с теб, работих в емблематичния Планет Клуб във Варна преди вече доста години и там видях за първи път клубен фотограф. Той обикаляше по масите и снимаше гостите на заведението, и това ми се виждаше страшно готино. Хората ти се радват и по някакъв начин ги правиш щастливи, а той си беше доста близък с танцьорките, което си беше сериозен бонус. Помислих си, че това е най-яката работа на света и може би един ден и аз ще мога да я върша. Имах усещане за композиция и светлина, защото като малък рисувах. Тогава обаче бях просто на 20 и не вярвах, че това може да е за мен. Мислех, че това е работа за някой по-специален или по-талантлив и че аз не ставам.
Почти 7 години по-късно събрах смелост и, може да се каже, житейски опит и започнах плахо да навлизам. Никога няма да забравя как работих в ресторант 6 дни в седмицата по 12 часа, за да си купя първия си професионален апарат за 3300 лева. Купих го втора ръка от Наум Шопов, бившия водещ на „Ергенът“, от когото още очаквам един ремък и още нещо, което не ми изпрати — вече не помня какво точно.
Това е предисторията, а в началото се молех на хората да ги снимам, за да изграждам портфолио. Приятели ме поканиха да снимам бизнеса им. То пък взе, че се получи готино, публикувах го в социалните мрежи и нещата тръгнаха оттам — с малко късмет, разбира се.
Калоян Георгиев: Често провокираш хората с видеата и снимките си в социалните мрежи. Какво искаш да предизвикаш у човек, когато види твое съдържание — усмивка, размисъл или реакция?
Нед Стоянов: Мога да кажа, че съм човек с много различни интереси в различни посоки. Понякога тези интереси имат своите пресечни точки. Мога да кажа, че умея да провокирам хората, да ги накарам да се усмихнат или да се замислят. За мен е важно да оставя следа след себе си, защото иначе някак си всичко ще е било напразно.
Калоян Георгиев: Къде според теб е границата между добрата провокация и това да прекрачиш нечии лични граници?
Нед Стоянов: Според мен това е в ума на зрителя. Много хора си поставят ограничения заради социални норми. Според мен един артист трябва да умее да провокира.
Калоян Георгиев: Варна е град с много различна публика и характери. Смяташ ли, че градът и хората в него влияят на начина, по който създаваш съдържание?
Нед Стоянов: Смятам, че средата ни изгражда, а хората със силни характери могат обратно да повлияят на средата и да я променят.
Калоян Георгиев: Работиш и по семейни празници — кръщенета, рождени дни, сватби и други специални моменти. Как се променя подходът ти, когато не можеш просто да „режисираш“ кадъра, а трябва да уловиш истинската емоция?
Нед Стоянов: При мен режисирането е сведено до минимум. Когато снимам хора в най-специалните им моменти, ги карам да правят това, което правят в ежедневието си: да си говорят, да се смеят, да се прегърнат, да повървят заедно, а защо не и да потанцуват. Така хората винаги ще са себе си, с малка помощ от мен, разбира се.
Ако аз ги наставлявам директно: „Сложи си ръката тук и погледни така“, това ще бъде моята проекция върху тях и това няма да бъдат те, а моята представа за тях. След това на снимките хората обикновено не се харесват, защото на тях не са истинските те.
Калоян Георгиев: Има ли снимка или видео, което си създал и което е предизвикало много по-силна реакция, отколкото си очаквал? Какво се случи?
Нед Стоянов: Снимал съм за вестник, нещо като фотожурналист, и съм бил на горещи точки като бедствия. Снимал съм хора, които със сълзи на очи говорят как са изгубили всичко. Работата в този момент е доста трудна и може да те разклати.
Разбира се, съм имал и много хубави моменти, като например финал на голям международен конкурс с участници от над 140 държави от целия свят. Класирах се на финал в най-оспорваната категория — женски портрет — и бях единственият българин. За съжаление, не успях да го спечеля. Самият факт, че бях толкова близо и че работата ми се нареди до тази на хора, на които съм се възхищавал, за мен беше чест.
Нед Стоянов: Разбрах също, че една фотография може да бъде социално ангажирана и отговорна и да породи движение. По време на COVID обстановката в България започна за първи път да се говори за затваряне на ресторанти и заведения. Всички знаем, че това е голям отрасъл и че той слага хляб на масата на много семейства.
Тогава имаше първи протест, който беше на входа на Морската градина до хотел „Одесос“, с представители на ресторантьорския бранш, против затварянето на ресторантите. Знаех, че трябва да реагирам много бързо, че трябва да го заснема и да публикувам снимките възможно най-бързо.
Направих около 20 снимки, от които публикувах десетина черно-бели снимки. Защо черно-бели? Просто така го почувствах. Всички бяхме много сиви тогава. Имаше и още една причина, разбира се. Фотографите преди мен са казвали: „Цветната фотография показва дрехите на хората, а черно-бялата фотография улавя душата им.“
Тази моя публикация набра огромна популярност, но една снимка от този пост заживя свой отделен живот. Това беше снимката на младо момиче в сервитьорска униформа, което държи табела: „Ваксината е личен избор, не условие за работа.“ Тази снимка имаше над 8 хиляди споделяния. Много хора я сваляха и качваха в своите профили и някак си цяла България се припозна в това младо момиче.
Много силен момент беше и убийството на Явор във Варна. Това шокира града и накара хората да излязат на улицата. Публикацията със снимките ми от протеста обиколи цяла България отново. В такива моменти се чувствам длъжен да допринеса за каузата и да направя това, в което съм най-добър, а именно — да отразя събитието по начин, който смятам, че заслужава.
Калоян Георгиев: В ерата на изкуствения интелект и филтрите все повече изображения могат да бъдат създадени или променени дигитално. Какво според теб все още не може да замени истинският фотограф?
Нед Стоянов: Да си наемеш фотограф винаги е било луксозна услуга. Фотографът има визия и вкус за красивото. Той вижда всичките ти силни страни, ще ги подчертае и ще изкара най-доброто от теб. Това е почти като да измамиш с филтри и AI, но в същото време си оставаш ти. И можеш да имаш увереността, че този красив човек, който е на снимката, си ти. Фотожурналистиката също никога няма да изчезне или да бъде заместена.
Калоян Георгиев: Ако трябва да опишеш Нед Стоянов като фотограф само с три думи, кои ще бъдат те — и защо?
Нед Стоянов: Бих се нарекъл с „ТЕМ“ или „Търсещ, Емоционален, Мечтател“.
Търсещ — защото съм много любопитен човек и се стремя да опозная света по-добре, което ме прави по-добър фотограф.
Емоционален — до голяма степен такъв е всеки артист. Харесва ми да се възприемам като такъв. Мисля, че това е по-голяма титла от „богат“ или „красавец“.
Мечтател — защото работя много с ума си. Всичко, което ми се случва в живота, съм го видял първо в ума си. Представил съм си, че вече е мое и че ми се случва, и животът ми го поднася.
