България и Румъния влизат напълно в Шенгенското пространство от 1 януари 2025 година. Решението беше взето официално на редовното заседание на Европейския съвет по правосъдие и вътрешни работи в Брюксел.
„От 1 януари 2025 г. контролът по сухопътните ни граници отпада. Той ще бъде възстановен на българо-румънската граница. Там ще се извършва на случаен принцип и на база на анализ на риск, когато имаме данни за автомобили или лица“, заяви министърът на вътрешните работи пред журналисти в Брюксел.
В понеделник Австрия обяви, че вдига ветото си за сухопътните граници. Едно от изисквания на правителството във Виена е контролът между България и Румъния да бъде запазен и през първите 6 месеца на 2025 година, но той няма да е 100-процентов. От 31 март насам двете страни се присъединиха в Шенген по въздух и море.
Шенгенското пространство без контрол по вътрешните си граници е едно от най-ценените от гражданите на ЕС постижения на европейската интеграция, пише БНТ. Започнало като междуправителствен проект между пет държави членки през 1985 г. — Белгия, Германия, Люксембург, Нидерландия и Франция — то постепенно се разшири, за да се превърне в най-голямото пространство на свободно движение в света. Освен че улеснява свободното движение на хора без контрол по вътрешните граници, Шенгенското пространство е от значителна полза за европейската икономика.
Политическите отзиви у нас:
„Днес е исторически ден за България, за българските граждани и бизнес, за правителството и за всички служители на Министерството на вътрешните работи. Това е един заслужен резултат на всички наши действия, които сме изпълнявали през последните години. Те бяха свързани с много усилия на МВР, които вложихме на българо-турската граница с всички използвани средства“, каза силовият министър Атанас Илков.
„Всичките ни резултати и отговорността, която показахме като институция, доведоха именно до днешния резултат, за което искам да изкажа огромната си благодарност към всички колеги в министерството“, допълни Илков.
Атанас Илков използва случая да благодари на колегите си от Румъния и Гърция за съвместната работа. „Отговорностите ни ще продължат. Няма да отхлабваме предприетото, напротив засилваме нашата дейност. От 2 януари ще имаме контингент от 100 служители на австрийската, унгарската и румънската полиция, в това и българската гранична полиция“, припомни министърът.
През сълзи Илков съобщи, че се вълнува много от новината. „Отворихме шампанското в залата. Всички се вълнуваха. Аз най-много се вълнувам. Благодаря ви още веднъж“, допълни той.
Министерствата на външните работи на България и Румъния пък публикуваха съвместно изявление:
„Република България и Румъния силно приветстват приетото днес, 12 декември, единодушно Решение на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, за завършване на процеса на пълна интеграция на двете страни в Шенгенското пространство. Това е историческо решение, бележещо края на процеса на присъединяване на държавите към зоната за свободно движение в ЕС, основна цел, както на България, така и на Румъния от момента на тяхното присъединяване към Европейския съюз.
С приемането на днешното Решение на Съвета на ЕС, 1 януари 2025 г. става официално датата, на която ще бъдат премахнати проверките на лица на вътрешните сухопътни граници с и между България и Румъния. Те изразяват дълбокото си задоволство от това ново признание за ролята им на последователни участници в укрепването на европейската сигурност, включително чрез ефективна и пълна защита на външните граници на ЕС. В допълнение, с това дългоочаквано решение още веднъж се потвърждава изпълнението и от двете държави на всички шенгенски изисквания.
Присъединяването на двете страни към зоната за свободно движение ще донесе преки ползи за техните граждани, ще увеличи икономическите възможности за бизнеса и ще насърчи растежа в рамките на единния пазар. Това е потвърждение на ценностите и принципите, които укрепват доверието на техните граждани в европейския проект. От този момент нататък българските и румънските граждани имат право да се възползват изцяло от предимствата на свободното движение в рамките на Шенгенското пространство.
Този важен положителен резултат от процеса на присъединяване към Шенген стана възможен благодарение на интензивната работа през последните години, и на засиленото и последователно двустранно и регионално сътрудничество, развивано от двете страни с активната подкрепа на европейските институции. С последователния си принос Република България и Румъния предоставиха необходимите резултати и гаранции за укрепване на дългосрочната устойчивост на зоната за свободно движение в ЕС.
Република България и Румъния изразяват своята благодарност към всички европейски партньори – институциите на ЕС, държавите-членки, както и към настоящото Унгарско председателство и миналите председателства на Съвета на ЕС, които ни подкрепяха по време на процеса. Двете страни остават ангажирани със своя съществен принос за защитата на външните граници на ЕС и за укрепването на европейския проект“.
„Трудно извоювана политическа победа за България“. Tака от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) определиха решението на Съвета на ЕС за пълното присъединяване на България към Шенген и премахването на сухопътния контрол по границите от 1 януари 2025 г. „Днешният ден потвърждава, че България е Европа и Европа е България“, посочи Николай Денков, председател на ПГ на ПП-ДБ, който прочете декларацията от трибуната на Народното събрание. „Заслужава да отпразнуваме този исторически момент, защото ставаме част от 425 млн. души, които пътуват свободно“, заяви Денков.
„Нека да се поздравим с този огромен общобългарски успех, нека да поздравим всички правителства още от времето на г-н Станишев, всички вътрешни министри, всички външни министри, всички дипломати, гранични полицаи, български институции, които работиха за това България днес да може да се гордее с постигнатото. Това, което държавата ни направи в лицето на своите органи на властта и своите граждани, търпението, което прояви, справянето с една подчертана несправедливост, е безспорна и ненадмината точка на доказателство за това на какво сме способни тогава, когато силно желаем нещо“. Това заяви Георг Георгиев в декларация от името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС.
Георгиев се обърна към Николай Денков и направената от него декларация, като посочи, че „подобен егоцентризъм“, че едва ли не единственото добро случило се, е благодарение на ПП-ДБ, е „тежка патология на психиката“.
Реакциите на световните лидери:
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола публикува коментар в социалната мрежа Х.
„Готово е. Решено е. Заслужено е. Румъния и България ще се присъединят изцяло към Шенген на 1 януари 2025 г. Поздравления за хората от двете държави, които работиха упорито и дълго за това. Един по-силен Шенген означава по-сигурна и по-обединена Европа“, написа тя.
„Исторически момент е да приветстваме България и Румъния като пълноправни членове на Шенген. Премахването на проверките на лица по вътрешните сухопътни граници с тези държави и между тях беше основен приоритет на унгарското председателство и днес го превърнахме в реалност. Тази стъпка ще бъде от полза не само за българските и румънските граждани, но и за ЕС като цяло“, заяви Шандор Пинтер, министър на вътрешните работи на Унгария.
Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен приветства цялостното приемане на България и Румъния в Шенген.
„Изцяло в Шенген, където принадлежите“, написа тя в социалната мрежа Х, след като Съветът на ЕС реши единодушно да приеме България и Румъния в Шенген и по суша.
Ползите за България от влизането в Шенген
По-висок БВП, по-ниски цени. Така цели 18 години след приемането си в ЕС и 9 месеца след отпадането на граничния контрол на летищата и морските гари, България и Румъния ще могат в пълен обем да усетят всички предимствата от членството си в Шенген, посочва DW.
От Виенския институт за международни икономически сравнения (WIIW) са изчислили как ще се отрази на двете страни това. БВП на Румъния се очаква да нарасне с 0,7 процента, а този на България с до 1 процент – само от това, че вече няма да има гранични проверки по границите. Това представлява около половината от очаквания от ЕС растеж през тази година в двете страни – 1,4 на сто в Румъния и 2,4 на сто в България, уточнява ФАЦ. Към това трябва да прибавим и ефекта от по-голямата сигурност при планирането на доставките – нещо, което ще доведе до разширяване на производството и до повече инвестиции, е цитиран да казва директорът на Виенския институт Рихард Гривесон.
Икономисти от Академията на науките в София оценяват щетите, претърпени от България от забавеното присъединяване към Шенген, на 870 милиона евро през 2023 година. Спирането на трафика по границите за проверки, най-вече на тировете, означава допълнителни над 46 хиляди тона въглероден двуокис вредни емисии, твърдят те. Румънските загуби пък възлизат на 2,3 милиарда евро, научаваме още от публикацията на ФАЦ.
„Премахването на граничния контрол ще подпомогне търговията, ще направи веригите за доставки по-стабилни, ще осигури по-ниски цени за европейските потребители поради по-голямата конкуренция и ще направи страните по-привлекателни за туристите“, казва през германското издание шефът на румънската Външнотърговска камара Себастиан Мец. Не на последно място, всичко това допринася за „създаването на стабилна и изпълнена с доверие среда“, подчертава още той.
