На 1 януари източноправославната църква празнува Васильовден, наричан още Сурваки.
Народната традиция свързва празника на св. Василий с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните.
Сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои райони на страната вместо дряновица се използва и крушевица – клонки от крушово дърво.
Народът свързва дряновото дърво с доброто здраве. То е най-рано напъпилото и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни.
Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници, защото по-голяма част от ритуалите и обредите, извършвани през тези дни, носят духа на старите българи. За обредната трапеза се приготвят варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
На Васильовден имен ден празнуват Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
