Варна загуби не просто майстор на тестените изкушения, а истинска легенда – човек, който с труда и добротата си остави траен отпечатък в сърцата на хиляди. Чичо Митко – ситничар от 14-годишна възраст, корабен готвач, хлебар и майстор, остана завинаги в историята на морския град.
Мнозина от по-старото поколение го помнят от годините, когато работеше на „Вапцаров“, „Ст. Стайков“ и много други кораби. С времето той се превърна в емблема на вкусната и винаги топла закуска за варненци. Закусвалнята му „При чичо Митко“, разположена срещу 7-ма гимназия, бе задължителна спирка за нощните птици след дискотека и за ранобудните жители на града.
Баничките и милинките му бяха несравними – хрупкави отвън, пухкави отвътре, поднесени с усмивка и топла дума. Всеки, който е минавал през неговата закусвалня, знае, че чичо Митко не просто продаваше храна – той създаваше уют, беше част от ежедневието на хората. Премяташе огромни, тънки листи тесто над главата си с лекота, докато приготвяше поредната тава закуски, които изчезваха за минути.
Освен че беше ненадминат майстор в занаята си, той беше и човек с голямо сърце. Усмихнат, добронамерен, но и строг към неучтивите – учеше всички на добри обноски. А за варненските футболни фенове беше известен като ревностен привърженик на „Черно море“, винаги готов да подкрепи любимия си отбор.
Днес казваме всичко това, за да си спомним за един голям човек, който е дал много на града ни. Чичо Митко ще остане в паметта на поколения варненци – с вкусните си закуски, с добрата си дума и с обичта към хората.
Съболезнования на семейството и близките му. Поклон пред светлата му памет!
