Калоян Иванов, народен представител от парламентарната група на „Демократична България“, е наш събеседник по една от актуалните теми в българския политически дневен ред – предстоящата президентска надпревара. С него разговаряме за възможните кандидатури на Андрей Гюров и Георги Кандев, за шансовете им на президентските избори и за политическите послания, които биха могли да определят кампанията.
Калоян Георгиев: Андрей Гюров и Георги Кандев вече официално влизат в президентската надпревара. Какво според Вас отличава тяхната кандидатура от останалите и защо смятате, че именно те могат да бъдат добър избор за българските граждани?
Калоян Иванов: Дълго се говореше за кандидатурата на Гюров и въпреки че кандидатпрезидентската двойка беше до голяма степен предвидима, до последно очаквахме официалното ѝ представяне. През изминалите месеци Гюров и Кандев
изградиха сериозен образ около работата си в служебния кабинет. Те зададоха тон, който рядко сме виждали от служебно правителство. За краткото време, с което разполагаха, предприеха редица конкретни и добри мерки – не само по отношение на провеждането на изборите, но и по важни въпроси, изискващи реално държавническо поведение. Не бих си позволил да съпоставям пряко която и да е от останалите кандидатпрезидентски двойки, защото повечето са много различни като профил.
Между тях обаче има една доста ясно различима обща черта – „червената нишка“, която по един или друг начин ги е оплела.
На този фон Гюров–Кандев изглеждат като единствената ясно дясно ориентирана кандидатура, която е заявила недвусмислено своя път за развитие на България. Ако погледнем по-задълбочено, едно от най-силните им предимства е именно балансът в двойката. Нямаме дублиращи се персонажи, както според мен е при Йотова–Вълчев. От едната страна стои Гюров – държавник, професор и човек със сериозен политически опит, преминал през законодателната власт. От другата е Кандев – по-силовият и практически образ, човек с опит в изпълнителната власт, който е бил на терен, сред реалните проблеми на хората, и неведнъж ги е защитавал включително с физическото си присъствие. Именно съчетанието на опита, характера и различния профил на тези двама души според мен е най-силното им предимство в надпреварата. Единият носи политическия и институционалния опит, другият – опита от изпълнителната власт и действията на терен. Това не са два еднакви образа, събрани в една кандидатура. Това са два различни профила, които се допълват. И точно такъв силен баланс в момента не виждам в нито една от останалите кандидатпрезидентски двойки.
Калоян Георгиев: Каква според Вас трябва да бъде ролята на президента в следващите години – по-активна политически или по-скоро обединяваща и гарантираща стабилността на институциите? И как Гюров и Кандев виждат тази роля?
Калоян Иванов: В създалата се политическа ситуация, при абсолютно мнозинство на ПБ, е особено важно президентската институция да бъде коректив на властта. Не виждам как това би могло да се случи с която и да е от останалите кандидатпрезидентски двойки
освен Гюров–Кандев. Правомощията на президента по отношение на законодателния процес са силно ограничени, но президентът трябва да бъде гласът на разума и институционалният коректив, когато едно парламентарно мнозинство започне да злоупотребява със силата си. Чрез инструментите, които Конституцията му дава, той може да осветява спорни решения, да предизвиква обществен дебат и да спира поне временно евентуални безобразия, извършени от парламентарното мнозинство. Налагането на вето е един от най-силните инструменти в това отношение. През изминалите месеци обаче не видяхме действащият президент да го използва в
някои от случаите, в които според мен това беше необходимо. Конкретен пример е Бюджет 2026, около който днес вече има
сериозни въпроси за конституционосъобразността на част от приетите решения. Президентът има и друга изключително
важна функция – да представлява България пред света. А светът, към който България сама е избрала да принадлежи политически,
икономически и ценностно, е европейският. В последно време страната ни постепенно отстъпва от тази позиция и сякаш
доброволно освобождава мястото си на „масата за възрастни“. Ако подобно поведение продължи, рискуваме в един момент да се окажем изолирани от трайните европейски процеси и от вземането на важните решения – най-вече в сферата на сигурността и икономическото развитие. За България присъствието в тези разговори не е въпрос на престиж, а на национален интерес.
Има и трети аспект, който дълго време оставаше на заден план – президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените
сили. Това е функция, която често беше подценявана, вероятно защото десетилетия наред живеехме в сравнително спокойна
среда за сигурност. Днес обаче Европа е изправена пред различна действителност. На фона на нарастващата военна агресия и
все по-несигурната среда около Европа трябва много сериозно да си зададем въпроса доколко подготовката на бъдещия
президент и вицепрезидент по темите за националната сигурност, отбраната и съюзническите ни ангажименти вече се
превръща в един от основните критерии, по които трябва да оценяваме кандидатите. Затова за мен изборът на президент вече не е просто избор на човек, който да представлява държавата. Търсим институционален коректив на едно абсолютно парламентарно мнозинство, убеден европейски представител на България и подготвен върховен главнокомандващ. Именно през тези три
функции трябва да гледаме на президентската институция в следващите години.
Калоян Георгиев: Георги Кандев има сериозен професионален опит в системата на МВР и сигурността. Какви според Вас са най-големите предизвикателства пред националната сигурност и как президентската институция може реално да допринесе за тяхното решаване?
Калоян Иванов: Основната заплаха за сигурността на страната ни според мен днес идва отвън. Русия води хибридна война срещу
европейските държави, включително България, а една от целите ѝ е именно създаването и поддържането на силно поляризирани обществени и политически движения. В подобна среда винаги се намират и хора, готови да прекрачат закона, за да обслужат чужди интереси, да извлекат лична облага или, защо не, и двете едновременно. Не бих си позволил да давам експертна оценка за цялостното състояние на системата за национална сигурност и българските служби, защото нямам необходимата професионална компетентност в тази сфера. Затова слушам внимателно хората, които имат такава. Един от тях безспорно е ген. Атанас Атанасов –
човек с огромен професионален и политически опит в сектора за сигурност. Има едно негово изказване от последните дни, което намирам за изключително тревожно. През 2027 г. България трябва да поеме председателството на Комитета по
цивилно разузнаване на НАТО. В същото време ген. Атанасов посочи, че според високопоставени ръководители на партньорски разузнавателни служби оценката за надеждността и ефективността на българските служби е „нула“. Ако партньорите ни действително имат подобно ниво на недоверие към българските служби, това вече не е вътрешнополитически
спор. Това е въпрос на национална сигурност и на доверието към България като съюзник в НАТО. Към това се прибавят и данните за сериозен кадрови недокомплект в Държавна агенция „Разузнаване“. Това са все тревожни сигнали, които не могат да бъдат
подминавани или обяснявани единствено с политическо противопоставяне. В момент, в който войната отново е реалност в Европа, хибридните атаки се превръщат в ежедневие, а България трябва да поеме важна роля в разузнавателната общност на НАТО, състоянието и надеждността на нашите служби трябва да бъдат национален приоритет. Тук не става въпрос за това кой управлява
службите или коя политическа сила ще извлече дивидент от темата. Става въпрос за реалната сигурност на страната и гражданите.
Калоян Георгиев: Кои са основните послания, с които бихте искали да достигнете до онези български граждани, които все още не са решили за кого да гласуват на 25 октомври?
Калоян Иванова: Основното послание е, че струпването на прекалено много власт в едни ръце развращава. Когато липсва реален
институционален контрол, контролът върху самите процеси постепенно става невъзможен, а рискът властта да залитне в
една или друга посока е огромен. Именно затова демокрацията има нужда от баланс, от силни институции и от механизми, които
да не позволяват на никого да се чувства безконтролен. В този смисъл президентските избори в никакъв случай не са за подценяване. Напротив – оттук нататък всеки наш избор трябва да бъде правен внимателно, отговорно и с максимална информираност, ако искаме да израстваме като общество. Минаха годините, в които изборите се превърнаха почти в ежедневие и у хората се създаде усещането, че дори да допуснем грешка, след три или четири месеца ще имаме възможност да я поправим. Президент се избира за пет години. Последиците от този избор остават много по- дълго от една предизборна кампания. За мен има и още нещо фундаментално. Ако искаш да бъдеш пълноправен участник в изграждането на обществото, в определянето на националните ни приоритети и в посоката, в която се движи държавата, трябва да участваш в изборите. Никога не съм разбирал защо толкова много хора доброволно се отказват от право, за което само допреди няколко поколения техните бащи, майки, баби и дядовци са се борили. Правото на глас не е досадно задължение, което демокрацията ни налага. То е инструментът, който демокрацията ни дава, за да определяме сами бъдещето си. А когато не го използваме, просто оставяме някой друг да направи избора вместо нас.
Калоян Георгиев: Какво бихте отговорили на хората, които смятат, че президентските избори са по-скоро избор между личности, отколкото между различни визии за развитието на България? Каква е визията на Гюров и Кандев за страната през следващите пет години?
Калоян Иванов: Изборът на президент е преди всичко избор на личност, но личност, която идва със своята визия за развитието на страната. Силен характер без ясна представа за бъдещето не е достатъчен, за да бъдеш силен кандидат за президент. В началните дни на кампанията вече ясно се откроява една основна линия при Гюров– Кандев – категорично проевропейският път на България и амбицията страната ни да засили участието си във формирането на общите европейски решения. Не просто да присъстваме в Европа, а да бъдем активна част от процесите, които определят нейното бъдеще. За мен това е особено важно в момента България трябва да има позиция и глас в тези разговори. Това виждаме като заявка в началото на кампанията. Какво още са подготвили и как ще развият тази визия, предстои да видим през следващите месеци.
Калоян Георгиев: И накрая – защо според Вас Андрей Гюров и Георги Кандев трябва да спечелят президентските избори на 25 октомври? Какво ще получи България, ако именно тази двойка получи доверието на мнозинството от избирателите?
Калоян Иванов: Ако трябва да отговоря само с една дума, бих избрал „достойнство“. Като че ли през изминалите месеци България постепенно изгуби част от достойното си поведение на държава, която знае къде принадлежи и е способна сама да отстоява интересите си. Все повече започнахме да приличаме на държава, която се съобразява с интересите на Изток, вместо на горд народ, способен да защитава собствените си позиции и европейското си бъдеще. Завоалирано зад уж суверенни политики, това поведение всъщност не ни прави по- независими. Напротив – България започна да отстъпва от пътя на своята европейска еманципация и все по-често да се превръща в смокинов лист за политики, които обслужват чужди интереси от Изток. За мен истинският суверенитет не означава да се дистанцираш от съюзниците, които сам си избрал. Суверенитет означава да имаш самочувствието, силата и достойнството да отстояваш българския национален интерес там, където се вземат решенията за бъдещето на Европа. Точно това достойнство трябва да си върнем.
