Марсел Радев е сред варненските треньори по тенис повече от 15 години, които посвещават значителна част от живота си на спорта. Роден през 1992 г. във Варна, той хваща ракетата за първи път едва на 7-годишна възраст, насърчен от своя баща. Първите си стъпки в тениса Радев прави в местния клуб „Черно море елит“, където негов треньор е Емил Кирчев.
Калоян Георгиев: От колко време тренирате деца и младежи във Варна и как се промени интересът към тениса през годините?
Марсел Радев: Занимавам се с треньорска дейност повече от 15 години, като през този период съм помагал както на деца и възрастни да започнат да играят, така и с национални състезатели във всякакви възрасти. За това време интересът към тениса скочи драстично. Започнаха да се излъчват много повече турнири, появиха се доста любители, клубове и много хора, желаещи децата им да се занимават с този спорт.
Калоян Георгиев: Забелязвате ли през последните години ръст на децата, които искат да започнат да тренират тенис? Какво според Вас стои зад този интерес?
Марсел Радев: Ръст на желаещите определено има и до голяма степен роля играят както популяризирането на спорта в медиите, така и зрелището, което представяха Роджър Федерер, Рафа Надал, Новак Джокович, сестрите Уилиямс. Засилиха се и успехите на родните състезатели – Григор Димитров и Цвети Пиронкова, което допълнително тласна българите да се докоснат до тениса.
Калоян Георгиев: Младите тенисисти днес повече следят българските състезатели или са по-силно повлияни от световните звезди като Карлос Алкарас, Яник Синер и Новак Джокович?
Марсел Радев:Въпреки спада във формата на Григор последната година, той остава модел за подражание на много български деца. Страхотно е и че начело на световния тенис има такива атлети, които с физика, техника и невероятна борбеност успяват да демонстрират изключително ниво на игра.
Калоян Георгиев: След успехите на Григор Димитров Иван Иванов ли е новият голям пример за подражание сред младите тенис таланти в България? Какво Ви прави впечатление в отношението на децата към него?
Марсел Радев: В момента за щастие българския тенис е в много сериозен подем. Иван Иванов с изключителните си постижения на Уимбълдън и ЮС оупън, Александър Василев завърши в топ 3 на света до 18г. Пьотр Нестеров и Янаки Милев също със страхотни резултати на международната сцена. Да не забравяме и единствения българин с победа в основната схема в двойковият турнир при мъжете на ЮС оупън- Алекс Донски. Всички те са страхотен пример за отдаденост и изключително професионална работа.
Калоян Георгиев: Кои са най-важните качества, които трябва да притежава едно дете, за да има потенциал да се развие като професионален тенисист – талантът, дисциплината или постоянството?
Марсел Радев: За да стане едно дете състезател на каквото и да е ниво на първо място трябва да харесва спорта и той да е приоритет номер 1. Когато тениса носи удоволствие не е трудно да се раздаваш максимално и да си концентриран. В съвременния тенис упорития труд и постоянството могат да компенсират до голяма степен липсата на талант.
Калоян Георгиев: Колко трудно е за едно младо момче или момиче от Варна да стигне до национално и международно ниво и какви са основните препятствия по пътя?
Марсел Радев: В момента града ни предоставя перфектна възможност на деца, желаещи да постигнат високо спортно майсторство, като едни от най-високо ранкираните деца до 12 годишна възраст в България са от Варна.
Калоян Георгиев: Когато работите с деца, кое е по-трудно – да развиете техническите им умения или да изградите правилната психика и увереност за състезанията?
Марсел Радев: В работата с деца и не само най-трудно постижимо е да накараш детето да излезе с правилната настройка за мач. Да покаже това, което показва на тренировка без притеснения и да не се огъва под натиск.
Калоян Георгиев: Какво бихте казали на едно дете от Варна, което мечтае един ден да стане професионален тенисист, но тепърва прави първите си стъпки на корта?
Марсел Радев: Всяко дете независимо от позицията на старт има възможност да се занимава професионално с тенис, стига много да харесва тениса и да е максимално отдадено на каузата. Няма пряк път към успеха и със сигурност провали ще има, но хубавото в нашия спорт е, че дори след най-болезнената загуба следващата седмица има нов турнир.
