Тя е човек, който превръща движението и приключенията в начин на живот. От шест години е учител по хореография в Средно училище по хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“, а вече четвърта година ръководи собствения си професионален балет „Алегрия“, с който създава шоу програми по българското Черноморие. Успоредно с това развива и Клуб „Алегрия“ – пространство за танцови и аеробни занимания за деца и възрастни.
Учител, професионален танцьор, хореограф, създател на танцови костюми и реквизит и ръководител – тя е човек, който не се страхува да превръща идеите си в реалност. А извън залата я привличат приключенията и дивата природа. От 2018 г. насам е посетила огромна част от природните забележителности на България и е изкачила над 160 върха в Стара планина, Рила, Пирин, Родопите и Славянка. През 2025 г. изминава 200 км от маршрута Е4, а през това лято – впечатляващите 320 км от Е8. История за човек, който не просто търси приключения, а ги превръща в своя посока.
Калоян Георгиев: Павлета, първият Ви досег с приключенията е през 2018 г. Какво се промени във Вас от онзи първи преход до днес и кога разбрахте, че планината вече е част от начина Ви на живот?
Павлета Христова: Като върна лентата назад бих казала категорично, че първия ми преход беше изключително комичен.. Като типичното градско момиче бях тръгнала на „разходка в парка“ – дънков гащеризон, голяма музикална колона в ръката и малка 5 литрова раничка.. Без карта, без информация за времето, без предположения за среща с диви животни.. Пълно незнание.. Но все пак човек като е по малко информиран е по щастлив! Този преход беше тридневен – Черни връх, връх Мусала (без лифт) и Седемте рилски езера.. Това беше любов от пръв поглед – колкото и клиширано да звучи.. Пълно пробуждане.. Все едно сте живяли в буркан и изведнъж „капачката“ се отваря и разбирате, че света е огромен, красив, цветен, вълнуващ и не на последно място предизвикателен. Човек влиза лесно в работната „въртележка“ и често забравя да си подарява „паузи“.. Промени ми се начина на мислене. Поставих си за цел да търся повече моменти, в които да имам възможност да избягам от градския хаус, да пътувам и опознавам страната ни – всяко кътче! След всяка посетена забележителност искаш да видиш следващата, след всеки качен връх искаш да изкатериш и отсрещния – пристрастяващо е!
Калоян Георгиев: Посетили сте огромна част от природните и исторически забележителности на България – екопътеки, водопади, пещери, параклиси. Има ли място у нас, което Ви е изненадало най-силно и към което бихте се върнали отново и отново?
Павлета Христова: Толкова е разнообразна България, всяко място и кътче носи различна енергия и ти подарява различно чувство.. Заслужава си всеки километър!
Бих споменала няколко места екопътеки и върхове, които са в различни краища на страната:
Стара планина – Еменски каньон и връх Купена
Рила планина – Екопътека Бели Искър и връх Орловец през Петлите
Пирин планина – живописен преход до Муратово езеро и връх Баюви дупки
Родопа планина – Каньон под връх Цирикова църква и връх Персенк Бих добавила и един малък, но прекрасен параклис „Йоан Летни“, намиращ се до язовир Пчелина, носещ свобода и спокойствие, от което всеки човек в забързания начин на живот има огромна нужда!
Калоян Георгиев: Над 160 върха в различни български планини са зад гърба Ви. Какво Ви привлича в покоряването на върхове – самото предизвикателство, усещането за свобода или нещо друго?
Павлета Христова: Като човек на изкуството често работя по 14-15 часа в деня с деца и с възрастни, вземам важни решения, динамиката е на 100%, гоня стрелките на часовника постоянно.. Всичко това колкото и дава, толкова и взема.. За мен планината е спасение, лечение и прочистване на съзнанието. Там успявам да си припомня коя съм! Предизвикателството в изкачването на върхове винаги съществува, но никога не трябва да бъде на всяка цена! Имала съм случай, в които съм тръгвала към даден връх, но не съм се чувствала добре или просто не ми е било ден за изкачване.. Сядам и оставам със себе си, любувам се на гледката, поемам дълбоко въздух и се връщам обратно.. Егото в планината не трябва да съществува! Върховете са там, те няма да избягат, ще им дойде времето да бъдат качени, преживени и запомнени!
Планината е втория ми дом – чувствам се щастлива, обичаща и дерзаеща!
Калоян Георгиев: През 2025 г. изминахте 200 километра от маршрута Е4, а през това лято – 320 километра от Е8. Какво научихте за себе си по време на тези дълги преходи, което едва ли бихте могли да научите в ежедневието?
Павлета Христова: За момента това са най – пъстрите ми преживявания, споделени с моя изключително близка приятелка Грета Симеонова. Две жени бродещи из планините – не се среща всеки ден! Едно е човек да се качи за уикенда из върховете, съвсем различно е да прекара 10-13 дена.. Всяка една от нас има по една раница багаж, която разбирате няма как да е помъкнала цялата „покъщина“.. Всичко е минимализирано и носим само най – важното за пребиваване ни.
Научаваш се да се справяш с всяка ситуация, която пътят ти поднесе, вземат се важни решения спрямо безопасността – било то за трасето, което се преминава или заради метеорологични условия. И двете сме си взаимно нужни през целия преход. Травми, скъсани обувки или раници, здравословни неразположения – подкрепяме се и си помагаме една на друга, смеем се сърдечно, преоткриваме се, надграждаме собствените си лимити, споделяме красиви изгреви и залези – това ми липсва в града.. Някак хората са се затворили в собствените си мисли, липсва ми емпатията, липсва ми усмивката или едно сърдечно „Добро утро и прекрасен ден“.. Комуникацията ми липсва.
Всяко едно приключение носи някакво пробуждане и себепознание, което ежедневието не може да ти даде именно заради целия комфорт, който имаме. Когато човек излезе от границите на комфорта си, тогава има възможност да научи нещо ново и да се види в различна светлина.
Калоян Георгиев: При толкова километри и часове в планината неизбежно има умора, лошо време и моменти, в които човек иска да се откаже. Кой е бил най-трудният Ви момент и какво Ви накара да продължите?
Павлета Христова: Ранулф Файнс е казал „Няма такова нещо като лошо време, има само неподходящо облекло“ и бих добавила „неподготвени хора“. Преди години не я разбирах тази мисъл, но след като започнах да придобивам опит – нещата са различни. Въпреки това се уча всеки ден, чета много, консултирам се с опитни водачи, планинари и скални катерачи. Проверявам времето и картите през няколко източника и се опитвам винаги да стъпвам разумно и с много респект и уважение към природата.
Най – трудният момент за мен беше предизвикателството Е8 (пешеходен преход с дължина 420 км преминаващ през Рила и Родопи) Колкото и добре да плануваш един маршрут и да разиграваш в главата си всички „сценарий“, винаги ще има какво да те изненада. Имаше дни, в които се преминаваха по 40+ км. с голяма положителна или отрицателна денивелация. Появяват се травми от различно естество, както и силна умора. В такива моменти човек започва да се бори не с трасето, а със себе си.. И тук идва силата на волята, ината и желанието приключението да не приключи.
Калоян Георгиев: Казвате, че именно в планината се е разгърнала любовта Ви към дивото. Какво означава за Вас „дивото“ и какво според Вас губим, когато природата около нас започне да бъде прекалено променяна и урбанизирана?
Павлета Христова: Дивото за мен са места, които рядко са докосвани и посетени от човек. Тези места са чисти, непокътнати и изключително красиви. Впечатляващо е как природата успява на всевъзможни места да си прокара път и „да бъде“. Тези места са все по редки, разбира се, но човек има ли желание винаги може да ги намери.
Какво губим? Губим Себе си.. човек трябва да бъде свързан с природата и със земята.. Енергията, която носи.. Спокойствието.. Песента на птиците.. Чистият въздух.. Мириса на бор.. Красивата гледка – безценно! Всичко изброено не можете да получите от бетона и градския хаус..
Калоян Георгиев: След толкова преходи как гледате на отговорността на всеки турист към природата? Кои са най-честите грешки, които виждате сред хората, и как можем да оставяме планината такава, каквато сме я намерили?
Павлета Христова: За съжаление последните години наблюдавам едно лекомислие, пренебрегване, голяма доза егоизъм и подценяване. Най – честата грешка породена от мисълта „Аз ли няма да мога“ често води до фатален край.. Съвета ми е малко повече реализъм, всеки да познава добре лимитите си и да не подценява липсата на опит! В планината се стъпва с уважение, страхопочитание, обич и отговорност – към себе си, към природата и към хората около вас.
Тъжно ми е когато видя боклуци пръснати из гъстите гори, кърпички реещи се из реките или надраскани и потрошени заслони.. Тъжно ми е, когато из китните хижи се сблъскам с арогантно отношение и пълен егоизъм.
Нека не забравяме, че планината е дом на спокойствието, красивите и незабравими емоции и бягство от онази сива градска реалност!
Калоян Георгиев: Ако човек, който никога не е ходил на сериозен планински преход, Ви каже: „Искам да започна, но ме е страх“, какво бихте му казали? И кой е първият маршрут в България, с който бихте го насърчили да направи тази крачка?
Павлета Христова: Бих казала „Рутината е в пъти по страшна, грабни живота и му се наслади – един ни е!“
Съвета ми е хората да бъдат смели, да се обърнат към опитни планинари – техни приятели или планински водачи, да направят преходите си приключение, да се любуват на живота и излязат от онзи „буркан“, но никога сами! Едно другарче поне знаещо повече да бъде с тях!
Трябва да се стартира постепенно, с по леки маршрути за да опознаят границите си и страховете си, да разберат какво ги влече повече. Аз все още не съм специалист в сферата, но бих препоръчала първоначални следните преходи:
Стара планина – от хижа Партизанска песен до хижа Мазалат
Рила планина – обход на Седемте рилски езера
Пирин планина – от хижа Вихрен до Муратово езеро или до Муратов връх
Родопа планина – от хижа Скалните мостове до връх Персенк
И нека не забравяме също, че срещата с диви животни е напълно очаквана – все пак ние влизаме в техния дом и ние сме техни гости!
