Във Варна се раждат все повече смели идеи, зад които стоят хора с визия, упоритост и желание да създават. Именно тях поставяме във фокуса на новата рубрика на „Будна Варна“ – „Новите предприемачи“.
Днес ви срещаме с Румен Русев – създател на Studio Flickers, който превръща своята страст и креативност в развиващ се бизнес. Как се изгражда собствен път, какви са предизвикателствата пред един млад предприемач и какво е необходимо, за да превърнеш идеята в реалност – разказва самият Румен.
Калоян Георгиев: Румен, как се роди идеята за Studio Flickers и какво те накара да превърнеш интереса си към видеото и киното в собствен бизнес?
Румен Русев: Винаги съм имал нужда да разказвам истории. Майка ми твърди, че съм започнал да говоря още преди първата си годинка. Явно това е било заложено в мен от самото начало.
Когато бях в 9-ти клас, заедно с мои приятели решихме да заснемем пълнометражен филм в рамките на лятната ваканция. Разбира се, той беше напълно любителски.
По-късно имах възможността да придобия едни от най-ценните си професионални знания в Калифорнийския университет, Лос Анджелис (UCLA), където се учих на продуциране, режисура и цялостния процес по създаването на филм.
През този период мои филми бяха селектирани и прожектирани на различни фестивали. Сред тях бяха „Златна роза“ и „Любовта е лудост“ във Варна. Това ми даде увереност, че не просто обичам киното, а искам да се развивам професионално именно в тази посока.
Когато се върнах в България, осъзнах, че ако искам тази страст да се превърне в нещо по-голямо, трябва да обединя работата си под една обща „шапка“. Така се роди Studio Flickers.
Постепенно хората започнаха да разпознават стила ми и да ме търсят за музикални видеа, реклами и други визуални проекти. Това доведе до сформирането на екипа, с който работя и до днес.
Интересното е, че никога не съм имал конкретен план да превърна страстта си в собствен бизнес. По-скоро следвах любопитството си, възможностите и хората, с които ми беше интересно да работя.
В един момент осъзнах, че това вече е бизнес, но той се беше родил естествено – почти като на филм.
Калоян Георгиев: Какво стои зад името Studio Flickers и каква е идеята или посланието, което искаш да носи брандът?
Румен Русев: Огромен фен съм на т.нар. Netflix естетика. Тя включва оригинални сценарии, динамичен монтаж и наситени цветове. В киното съществува терминът high-concept, с който се описват подобни произведения. Това са истории с ясна и силна идея, които могат да привлекат вниманието на зрителя още от първия момент. Именно към такъв тип кино се стремя и аз.
Исках името на студиото да бъде кратко, модерно и международно. „Flickers“ в буквален превод означава „премигвам“ или „трептя“. Думата напомня за светлина, екран и движение на кадри.
Линк към Инстаграм страницата на Studio Flickers
Има милиони начини да визуализираш една история. Аз обичам да пренасям публиката в различни светове, които са изпълнени с мистерии, приключения и неочаквани обрати.
Зад всичко това стои нещо още по-важно – героите. Историята може да бъде впечатляваща, но едно произведение остава истински в съзнанието ни, когато неговите герои са запомнящи се.
Калоян Георгиев: Когато започваш от нулата като млад предприемач, кое се оказа най-голямото предизвикателство – намирането на клиенти, изграждането на екип, техниката или нещо друго?
Румен Русев: Занимавам се с кино и видеозаснемане много преди да създам бизнеса си. Трупам портфолио още от ученическите си години. Минал съм през десетки стажове, включително и в „Ню Бояна Филм Студиос“.
Когато регистрирах фирмата си, вече имах контакти с хора от индустрията и с потенциални клиенти. Това ми даде добра основа още от самото начало.
Въпреки че най-много снимам музикални видеа и реклами, главната ми страст е киното. Там нещата са малко по-различни. Търсенето на финансиране е един от най-трудните моменти. Всичко останало зависи от таланта, трудолюбието и правилните хора.
Калоян Георгиев: Studio Flickers работи както по клипове, така и по късометражни филми. Какво е общото между комерсиалното видео и киното и къде се разминават двете?
Румен Русев: Общото между двете е, че в основата винаги стои добрата история. Независимо от естеството на проекта, за мен е важно да има ясна идея и собствен характер. Винаги можеш да добавиш личния си почерк, да развиеш определена стилистика или да експериментираш с монтажа. Именно тези детайли правят един проект разпознаваем.
Разликата идва най-вече от свободата, която имаш като автор. Киното ти дава повече пространство да развиеш една идея в дълбочина. Можеш да отделиш повече време на героите, атмосферата и света, който създаваш. Но тази свобода има своята цена. Много често инвестицията идва изцяло или частично от теб.
При музикалните видеа и рекламите ситуацията е по-различна. Там работиш с повече ограничения и трябва да се съобразяваш с артисти, брандове и други трети лица. Това понякога ограничава творческата свобода, но от друга страна, проектът има конкретна цел и ясна рамка. А и бюджетът не излиза от твоя джоб. Даже изкарваш пари – освен ако не снимаш за роднина. (смее се)
В крайна сметка и двата типа работа ми дават нещо различно. Комерсиалните проекти ме учат да работя в рамки и да намирам творчески решения в тях. Киното ми дава свободата да разказвам историите, които лично ме вълнуват.
Калоян Георгиев: Как подхождаш към един проект – от първоначалната идея до крайния кадър? Има ли етап от процеса, който ти е най-интересен?
Румен Русев: Когато имам идея, първо си я визуализирам. Представям си картини, цветове и музика. Започвам да мисля за конкретни детайли, реплики на герои или дори за монтажа. Понякога са ми нужни само няколко секунди, за да преценя дали идеята има потенциал да се развие или е по-добре да продължа да мисля в друга посока.
След това започвам да търся референции. Гледам видеа в YouTube, търся снимки в Pinterest и събирам всичко, което ми помага да изградя по-ясна представа за атмосферата и визуалния свят на проекта. Когато имам достатъчно материал, обединявам всичко в една look and feel презентация. Ако резултатът ми хареса и усещам, че визуалната посока работи, започвам да пиша сценария.
За мен един от най-важните етапи е изборът на локации, изграждането на сценографии и подборът на реквизит. Именно там започва да се оформя истинският свят на историята.
Можеш да имаш най-добрия оператор на света и да снимаш с най-скъпата камера, но ако mise-en-scène не работи, цялостната естетика няма да бъде убедителна. Затова именно този етап ми е един от най-интересните. Той е моментът, в който идеята от главата ми започва да съществува физически пред камерата.
Калоян Георгиев: В днешно време всеки може да заснеме видео с телефона си. Как според теб професионалното видео производство може да се отличи и да добави стойност към една история или бизнес?
Румен Русев: Химикалката е достъпна за почти всеки, но малко от хората, които я държат, могат да се нарекат писатели. Същото е и с камерите.
Едно е да заснемеш видео с телефона си, което да качиш онлайн, да покажеш на приятели или просто да запазиш за спомен. Съвсем различно е да използваш видеото като средство за разказване на история. Тогава вече трябва да мислиш за всичко – от избора на кадри и ъгли на снимане до осветлението, сценографията, звука, монтажа и още десетки детайли, които на пръв поглед може да останат незабелязани, но именно те изграждат цялостното усещане.
Румен Русев: Днес границите между професиите в тази сфера също стават все по-размити. Понятия като кинаджия, създател на съдържание и видеограф все по-често се преплитат и се превръщат в своеобразна хибридна професия. Технологиите, изкуственият интелект и достъпът до все по-мощни инструменти ни позволяват да създаваме мащабни неща с много по-малко ресурси.
Живеем в среда, която се променя изключително бързо. Днес съществува една професия, а утре може да се появи съвсем нова. Но независимо колко се развиват технологиите, в основата винаги остава талантът.
Не всеки, който има химикалка, може да напише следващия бестселър. По същия начин не всеки, който има достъп до ChatGPT или професионална камера, може да създаде успешна реклама или да разкаже въздействаща история.
В крайна сметка инструментите стават все по-достъпни, но идеята, вкусът и творческият усет остават незаменими. Именно те са малката капчица човешко присъствие, която превръща едно видео от съдържание в история.
Калоян Георгиев: Кой е проектът досега, с който си най-свързан лично, и какво научи от него?
Румен Русев: Когато се захвана с даден проект, винаги го изпипвам докрай. Мисля за него денонощно, а понякога дори го сънувам. Чувствам се свързан с всяко музикално видео, всяка реклама и всеки филм, който съм създал. Не виждам смисъл да приемам работа, ако знам, че ще я направя половинчато.
Ако трябва да посоча само един проект, това би бил първият ми професионално заснет филм – „Джъмп кът“. Заснех го по време на стажа си в „Ню Бояна Филм Студиос“, когато бях на 19 години.
Тогава всичко в киното беше ново за мен. Работехме с много тежка камера, два камиона техника и екип от около 20 души. За човек на тази възраст това беше огромно преживяване. Чувствах се като Стивън Спийлбърг. И това усещане няма как да го забравя.
С годините много неща се превръщат в рутина. Започваш да обръщаш по-малко внимание на самите снимки и повече на крайния резултат. Най-ценното вече е дали си успял да предадеш идеята си на публиката по най-добрия възможен начин.
Точно това научих от този проект – че техниката, мащабът и самият процес са важни, но в крайна сметка те са само средствата. Истинската цел е историята да достигне до публиката.
Линк към късометражния филм, Джъмп кът
Калоян Георгиев: Как си представяш Studio Flickers след няколко години – повече работа с брандове, повече късометражно кино или комбинация от двете? Има ли проект, който мечтаеш да реализираш?
Румен Русев: В момента съм се фокусирал върху няколко филма, които искам да реализирам. От известно време съм спрял да си представям какво точно трябва да се случи след няколко години и да си поставям конкретни очаквания.
Предпочитам да работя, да създавам и да виждам докъде ще ме отведе следващият проект. За мен е важно изкуството ми да достига до хората, да получавам обратна връзка и с всеки следващ проект да ставам по-добър.
Не бих искал да ограничавам Studio Flickers до една конкретна посока – само реклами, само музикални видеа или само кино. Харесва ми възможността да работя в различни формати и да намирам интересни истории във всеки от тях.
А що се отнася до големия проект-мечта – вярвам, че той ще се появи, когато му дойде времето. Засега предпочитам да не го преследвам на всяка цена. Искам просто да продължавам да създавам. Всичко останало идва от само себе си.
