Имаше едно време, когато уговорката с приятелите не беше в чата, а пред компютърната зала. Когато джобните за закуска често се превръщаха в още един час игра, а „само една последна“ беше най-голямата лъжа, която си казвахме. За цяло поколение варненци компютърните зали бяха вторият дом, а DOOM – едно от култовите места за срещи.
Историята на веригата започва през 1999 г. с откриването на ДООМ 1 – мястото, което поставя началото на идеята и стила на работа на „ДООМ“. Макар и компактна, залата предлага всичко необходимо за геймърските приключения и постепенно се превръща в любимо място за свободното време на поколения млади хора.
А какво се случваше вътре? Истинска класика! Компютрите бръмчат, клавиатурите тракат, слушалките са на главите, а някъде в мрежата поредният отбор се готви за битка. Counter-Strike беше религия, FIFA решаваше кой е футболният шампион в компанията, а Diablo II, Need for Speed, Carmageddon, Half-Life и GTA ни пренасяха в светове, от които трудно се откъсвахме.
Това не бяха просто игри. Това бяха турнири между приятели, сладки победи, шумни спорове, незабравими лафове и онова особено чувство, когато цялата зала избухне след решаващ рунд. Там се създаваха приятелства, раждаха се съперничества и се трупаха спомени, които и днес ни връщат години назад.
А парите за закуска? Е, понякога съдбата им беше ясна още преди първия звънец – един час в „ДООМ“ беше по-важен от сандвича. А обещанието, че ще играем само малко, рядко издържаше до края на сесията.
С годините „ДООМ“ се превръща в повече от място с компютри и игри – в част от градската история и носталгията на хората, израснали пред мониторите в края на 90-те и началото на новия век.
Днес игрите са навсякъде – в телефона, на конзолата и у дома. Но за онези, които са преживели златните години на компютърните зали, нищо не може напълно да замени атмосферата на пълната зала, приятелите до теб и победата, спечелена в последната секунда.
А сега си признайте: коя беше вашата любима игра и в коя компютърна зала във Варна оставихте най-много джобни?
