Административният съд – Варна отхвърли жалбата на Красимира Божкова срещу временното ѝ отстраняване от поста началник на СГКК – Варна. В мотивите си съдът посочва конкретни действия, регистрирани чрез служебните ѝ профили в електронните системи КАИС и АКСТЪР по преписка, предмет на дисциплинарното производство.
Един от най-съществените моменти в решението е свързан с 29 май 2026 г. Според съдебните мотиви на тази дата чрез служебните потребителски профили на Божкова са регистрирани действия по административна преписка, свързана със случая „Баба Алино“.
Съдът подчертава, че данните от електронните системи позволяват проследяване на извършените действия, датата и часа им, както и потребителския профил, чрез който са осъществени.
Точно тези данни са сред аргументите на съда, че служебният достъп и възможността за въздействие върху преписката са били реални.
Съдът посочва още няколко съществени мотива:
Действия по преписка, обект на проверка – регистрираната активност в КАИС и АКСТЪР е свързана с преписка, включена в дисциплинарното производство.
Достъп до служебна информация – като началник Божкова е имала достъп до преписки, документи, информационни системи и вътрешна кореспонденция.
Възможност за влияние върху подчинени – ръководните ѝ правомощия са отчетени като фактор, който може да затрудни събирането на доказателства и сведения от служителите.
Отхвърлени възражения – съдът не приема изложените от нея аргументи като основание за отмяна на заповедта за временно отстраняване.
Жалбата е отхвърлена, разноските са присъдени
В крайна сметка Административният съд – Варна приема заповедта за временно отстраняване за законосъобразна и отхвърля жалбата на Божкова. Тя е осъдена да заплати на АГКК и 1200 евро съдебни разноски.
Случаят поставя сериозни въпроси за действията по административната преписка и за необходимостта от пълно изясняване на обстоятелствата около „Баба Алино“.
Когато съдът посочва конкретни действия, регистрирани чрез служебните профили на ръководен служител по преписка, предмет на дисциплинарна проверка, обществото има право да очаква ясни отговори и пълна прозрачност.
Важно: съдебното решение се отнася до законосъобразността на временното отстраняване и само по себе си не доказва окончателно дисциплинарна вина. Според предоставения текст то подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му.
Цялото решение може да видите тук:
РЕШЕНИЕ
№ 13289
Варна, 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд – Варна – XVIII състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
| СЪДИЯ: | МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА |
При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело № 20267050701873 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на К. Б. К., от гр. Варна, против Заповед № ЧР-34-1/29.05.2026г. на Изпълнителния директор на АГКК, с която: 1. е отстранена временно от работа като държавен служител, заемащ длъжността началник на Служба по геодезия, картография и кадастър, считано от 29.05.2026г. до приключване на дисциплинарното производство по дисциплинарно дело, образувано със Заповед № РД-13-65/28.05.2026г.; 2. разпоредено е за периода на временното отстраняване да не изпълнява служебни задължения, да не се допуска до работното място и да не осъществява служебни действия в качеството й на началник на СГКК-Варна; и 3. за периода на временното й отстраняване да не получава заплата, на осн. чл.100, ал.3 от ЗДСл.
В жалбата по подробно изложени съображения се поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен. Конкретно се сочи отсъствие на мотиви, обосноваващи приложената разпоредба на чл.100, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗДСл. Страната се позовава на практика на ВАС, съгласно която посочване на образувано дисциплинарно производство срещу съответния държавен служител не може да бъде единствено основание за временното отстраняване на същия от работа и да изпълнява надлежни мотиви на чл. 59 от АПК, обуславящи целения със заповедта резултат. Твърди се в жалбата, че при липса на подробни мотиви, установяващи извършена преценка на административния орган да приложи разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, не е налице и основание да се приеме, че предоставеното на органа право на оперативна самостоятелност е било упражнено добросъвестно и справедливо. Оспорват се твърденията в заповедта, че жалбоподателката е можела да повлия върху развитието на дисциплинарното производство, дори и хипотетично. В тази връзка се излага, че на датата, на която е издадена процесната заповед – 29.05.2026г. /петък/, жалбоподателката е била в отпуск по болест, а в периода 01 – 17.06.2026г. е била в предварително заявен платен годишен отпуск. Освен това на 18.06.2026г. с писмо е била уведомена, че вече е приключила работата на Дисциплинарния съвет на АГКК с постановяването на решение от 12.06.2026г. По изложените съображения се иска отмяна на процесната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание, чрез пълномощник адв. Г., жалбата се поддържа на наведените основания. В пледоарията си по съществото на спора сочи, че практиката на ВАС изисква да е налице конкретно фактическо основание – да е налице реална опасност отстраненото лице да има възможност да повлияе върху образуваното срещу него дисциплинарно производство, каквато в настоящия случай не се установява. Счита за безспорно, че в периода 30.05.2026 г. до 17.06.2026 г. включително жалбоподателката се е намирала в платен годишен отпуск, а на последния работен дeн преди него, в следствие на получена хипертонична криза е отпуск за временна неработоспособност. Твърди, че цялата служебна информация и административните преписки в АГКК са единствено и само в електронен вид и се съдържат в деловодните и кадастрални системи на агенцията. Счита, че за да се повлияе на служебната информация, би следвало да има възможността да променя, изтрива, съставя нова служебна информация, което е технически невъзможно. Твърди, че след произнасянето на Дисциплинарния съвет на 12.06.2026 г. всички доказателства в дисциплинарното производство са събрани, фактите и обстоятелствата изяснени, поради което не е налице възможност жалбоподателката да препятства събирането на служебна информация. Позовавайки се на практиката на ВАС, оспорва възможността жалбоподателката на повлияе на йерархично подчинените служители. Отправя искане за отмяна на оспорваната заповед и за присъждане на сторените в производството разноски. Депозира подробни писмени бележки.
Ответната страна по делото – Изпълнителен директор на АГКК, в писмено становище с.д. № 13475/23.06.2026 г. и в съдебно заседание чрез адв. В. Г., оспорва жалбата като неоснователна. Счита за неоснователно твърдението, че дисциплинарното производство е приключило с постановеното решение на Дисциплинарния съвет, както и че е било невъзможно жалбоподателката да укаже въздействие или да извърши определени действия в службата си, доколкото е установено при извършена проверка влизане от нейния компютър и съответно изпращана кореспонденция, присъствие на датата на издаване на заповедта на работното място. Поддържа се основателност на временното отстраняване по чл. 100 от ЗДСл, доколкото тази временна ограничителна мярка е била необходима за целите на административното производство.
В съдебно заседание, чрез пълномощник адв. Г., оспорва жалбата. В дадения от съда срок представя писмени бележки, с изложени подробни аргументи по съществото на спора.
Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес – адресат на подлежащ на съдебен контрол акт, пред надлежния съд в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок.
От представените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Видно от Служебна справка № 10-81-5/8/ от 08.09.2026 г. в периода от 25.09.2007 г. до прекратяване на служебното правоотношение К. Б. К. е заема длъжността – началник на отдел/СГКК – Варна, специализирана администрация при АГКК.
Със Заповед № РД-13-12/04.02.2025 г. на Изпълнителния директор на СГКК е назначен Дисциплинарен съвет към АГКК за срок от 3 години. Със Заповед № РД-13-12(2)/16.04.2026 г. съставът на дисциплинарния съвет е изменен.
С Доклад рег. № 10-71-9/28.05.2026г. на Главен секретар на АГКК до Изпълнителния декоратор на АГКК е отправено предложение за образуване на дисциплинарно дело срещу инж. К. Б. К. – Начални на Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна.
Със Заповед № РД- 13 – 65/28.05.2026 г. на Изпълнителния директор на АГКК е образувано дисциплинарно производство срещу К. Б. К. – началник на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Варна за неизпълнение на вменени с длъжностната характеристика задълженията, Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), Наредба №РД-02-20-4 от 11 октомври 2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, Закона за държавния служител и други нормативни актове, касаещи поддържането на кадастралната карта и кадастрални регистри в актуално състояние и административното обслужване на гражданите. Посочено е, че заповедта се издава по следните поводи: 1. публично оповестеният в средствата за масово осведомяване казус, свързан с изградени и/или строящи се сгради в местността „Баба Алино“, община Варна, за които по данни на компетентните общински органи не са издавани разрешения за строеж, както и са изнесените твърдения, че в противоречие с нормите на Закона за кадастъра и имотния регистър инж. Б. е извършила нанасяне на сгради и самостоятелни обекти в сгради, в поземлени имоти с идентификатори 10135.2464.94; 10135.2464.90; 10135.2464.95; 10135.2464.88; 10135.2464.67 и 10135.2464.5 по КККР на гр. Варна; 2. Доклад от 28.05.2026 г. на главния секретар на АГКК, изготвен във връзка с множество жалби, сигнали и оплаквания от граждани във връзка с дейността на СГКК – Варна, включително относно забавяне на административни преписки, противоречива административна практика, свръхадминистриране, поставяне на допълнителни изисквания към заявителите, както и твърдения за нееднакво третиране на граждани и заявители при сходни фактически и правни хипотези, което допълнително налага необходимостта от цялостна проверка на дейността на СГКК – Варна и на упражнявания от началника на службата организационен, административен и контролен капацитет.
Във връзка образуваното дисциплинарно производство и с оглед необходимостта от гарантиране на обективното, пълно и безпристрастно изясняване на всички относими факти и обстоятелства с Докладна записка рег.№ 10-71-10/28.05.2026 г. от Главен секретар на АКГГ е отправено предложение до Изпълнителния директор на АГКК да бъде издадена заповед за временното отстраняване от служба на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл на К. Б.. Посочено е, че повод за образуването на дисциплинарното производство са множество жалби и сигнали от граждани срещу дейността на СГКК – Варна, поради което е необходимо извършването на проверка не само на отделни преписки, но и на цялостната административна дейност, управленска практика и контролна функция, осъществявани от началника на СГКК – Варна. Посочено е, че продължаването на изпълнението на служебните функции от страна на началника на СГКК – Варна в хода на дисциплинарното дело ще създаде реален риск за обективното и безпрепятствено протичане на проверката. Ръководителят на териториалното звено има пряк организационен, административен и фактически достъп до преписките, служителите, вътрешната кореспонденция, текущото разпределение на задачите и документите, които са предмет на проверката и обективно може да затрудни събирането на доказателства, да повлияе върху поведението и обясненията на подчинените служители или да създаде съмнение относно независимостта и безпристрастността на проверката. Наличието на йерархична зависимост между проверявания ръководител и служителите, чиито действия, обяснения и документи ще бъдат анализирани, обосновава необходимостта от временно отстраняване, за да бъде избегнат всякакъв риск от пряко или косвено въздействие, както и от създаване на усещане за зависимост, страх или служебна обвързаност при даването на обяснения. Счетено е за особено съществено, че част от проверяваните обстоятелства засягат не само отделни административни действия, а начина, по който е организирана и ръководена дейността на СГКК – Варна, като оставането на служителя на длъжност по време на проверката би могло да затрудни установяването на фактическата обстановка относно вътрешната организация, контрола върху служителите, разпределението на преписките, даваните указания, причините за забавянията и начина на прилагане на нормативната уредба. Изтъкнат е и високият обществен интерес към казуса, свързан с местността „Баба Алино“ в гр. Варна и необходимостта да се установи дали в рамките на компетентността на СГКК – Варна са извършвани действия по създаване, изменение или поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри при спазване на законовите изисквания. Допълнително е изложено, че при наличие на данни за просрочени преписки, противоречива практика, жалби от граждани и евентуално свръхадминистриране, е необходимо да бъде осигурено временно, спокойно и неутрално управление на СГКК – Варна до приключване на дисциплинарното дело или до отпадане на основанията за отстраняване. Извършена е и преценка на принципа на съразмерност на предприетата мярка за временно отстраняване, като е изтъкнато че тя е с временен характер и преследва легитимни цели – защита на обективността на дисциплинарното производство, недопускане на влияние върху доказателствата и служителите, гарантиране на нормалното административно обслужване и опазване на доверието в институцията.
Възприемайки изцяло изложените мотиви и отправеното предложение на главния секретар на АКГГ, обективирано в Докладна записка рег.№ 10-71-10/28.05.2026 г., Изпълнителния директор на АГКК, на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗДСл, чл. 4, ал. 1, т. 23 и ал. 3 от Устройствения правилник на АГКК, във връзка с образуваното дисциплинарно производство със Заповед № РД-13-65/28.05.2026 г. е издал оспорената в настоящото производство Заповед № ЧР-34-1 от 29.05.2026 г., с която е наредено: 1. временното отстраняване от работа на К. Б. К. – Началник на СГКК – Варна, считано от 29.05.2026 г. до приключване на дисциплинарното производство; 2. разпоредено е за периода на временното отстраняване да не изпълнява служебни задължения, да не се допуска до работното място и да не осъществява служебни действия в качеството й на началник на СГКК-Варна; и 3. за периода на временното отстраняване да не получава заплата, на осн. чл.100, ал.3 от ЗДСл.
С Доклад № 10-43-14 от 12.06.2026 г. Председателят на Дисциплинарния съвет представя на дисциплинарнонаказващия орган Решение от 12.06.2026 г. на Дисциплинарния съвет.
По делото са приети и следните писмени доказателства:
-Служебна бележка относно заеманата длъжност от К. Б. К.;
-Писмо до ИАГ към Министерството на земеделието и храните относно извършени изменения в КККР;
-Заповед за командировка № РД-22-159/28.05.2028 г. на гл. експерт в отдел ЧР в дирекция „АПФО“ при АГКК и Заповед за командировка № РД-22-98 от 24.04.2026 г. на Главен специалист в АГКК;
-Протокол за отсъствието на К. Б. К. на 29.05.2026 г.;
-Справка от електронната система на АГКК – Приложение № 101 – 07-34, относно изпълнение резолюции;
-Болничен лист № Е20251615222 от 29.05.2026 г. издаден от АИППМП д-р Г. А. – 2013 ЕООД, с приложена електрокардиограма № 07-10630-29.05.2026 г.;
-Извадка/справка от деловодната система на АГКК, относно входиране на болничен лист в 12:10 часа;
-Заповед № 1116 от 12.05.2026 г., с която е разрешено ползване на платен годишен отпуск на К. Б. К. за периода от 01.06.2026 г. до 17.06.2026 г.;
-Справка от деловодната система АКСТЪР относно писмо изх. № ИАГ-10920-24.04.2026 г. на Изпълнителна агенция по горите и Справка – извлечение от КАИС относно изходящ документ № 20-4714-29.05.2026г.;
-Протокол съставен, при връчването на Заповед № ЧР-34-1/29.05.2026 г.;
– Удостоверение рег. № 10-81-5/9/ от 08.09.2026 г., относно служебните потребителски профили на жалбоподателката и начина на функциониране на използваните в АГКК информационни системи;
-покана рег. № 10-81-5/17.06.2026 г. до К. Б. К. за представяне на писмени обяснения; и
-Заповед № ЧР-34-2/03.07.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание.
Предвид гореустановената фактическа обстановка и като извърши проверка за наличието на посочените от жалбоподателката основания за отмяна на заповедта, а на основание чл.168 ал.1 от АПК, извърши служебна проверка по отношение законосъобразността на обжалвания административен акт на всички, посочени в чл.146 от АПК основания, съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган. Разпоредбата на чл. 100 от ЗДСл относно временното отстраняване от работа се намира в глава пета „Отличия. Служебна отговорност“, раздел ІІ „Дисциплинарна отговорност“. Компетентен за издаването на заповедта за временно отстраняване на служителя, по аргумент от чл. 92, ал. 1 от ЗДСл е органът по назначаване. В конкретния случай това е Изпълнителния директор на АГКК, съгласно дадените му правомощия в чл. 4, ал. 1 т. 18 от Устройствения правилник на АГКК да назначава и освобождава държавните служители в Агенцията. Следователно, последният притежава материална и териториална компетентност и такава по степен, за да издаде процесната заповед. Жалбоподателката не излага възражения в тази насока.
Законът за държавния служител не предвижда специална форма на заповедта за временно отстраняване на държавния служител от заеманата от него длъжност, поради което приложима ще е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Процесната заповедта е издадена в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, има ясна разпоредителна част и адресат. В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването – наличието на образувано дисциплинарно производство, възможността служителя да повлияе на това производство и опазването на доверието в институцията, като е изтъкнат високият обществен интерес към казуса, свързан с местността „Баба Алино“.
Като неоснователно се преценява възражението на оспорващата за липса на мотиви. Заповедта е мотивирана както с фактически, така и с правни основания за постановяването . Същите макар и да не са пространни са достатъчни за осъществяване на съдебен контрол. Допълнително следва да се посочи и това, че в зповедта е налице изрично позоваване на Докладна записка рег.№ 10-71-10/28.05.2026 г. от Главен секретар на АКГГ, в която по подробни съображения е предложено издаването на оспорения акт. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС мотивите могат да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване, като те следва да са посочени в административният акт, което безспорно е сторено. По законосъобразността на конкретните мотиви, установяващи извършена преценка на административния орган да приложи разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, съдът ще се произнесе по-долу.
Следва да се посочи, че временното отстраняване от работа не е дисциплинарно наказание, поради което при налагането му предвидената в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл процедура не се прилага.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обусловят незаконосъобразност на същия.
Съдът намира, че оспореният административен акт е постановен и в съответствие с материалния закон, по следните съображения:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването когато срещу него е образувано дисциплинарно дело. С издаване на заповедта за временно отстраняване се налага забрана на служителя до възстановяването му на работа да изпълнява задълженията си по служебното правоотношение, което продължава да съществува. Служителят се възстановява на работа когато дисциплинарното производство бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание „уволнение“.
С временното отстраняване на държавния служител по чл. 100, ал. 1 ЗДСл се цели защита на специфичния авторитет на службата, който би могъл да бъде накърнен, ако лицето продължи да извършва дейност, във връзка с която вече е образувано дисциплинарно производство срещу него. С прилагане на мярката на административна принуда се цели и предотвратяване на действия на служителя, които биха осуетили или затруднили образуваното срещу него дисциплинарното производство – в този смисъл решение № 5 от 12.05.2016 г. по к. д. № 2/2016 г. на Конституционния съд на РБ. Органът по назначаване разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да отстрани дисциплинарно привлеченото лице, но прилагайки мярката е длъжен да изложи конкретни мотиви за решението си.
Нормата на чл. 100, ал. 1, ЗДСл е ясна, с изчерпателно изброени различни хипотези, при наличието на които административният орган има правомощие да отстрани временно от длъжност служител. Една от тези хипотези е уредена в т. 2 от цитираната разпоредба. Тя касае случаите когато срещу служителя има образувано дисциплинарно дело. Следователно, за да се упражни правомощието по посочения законов текст, е достатъчно да се установи, че против служителя е образувано дисциплинарно дело. В случая срещу К. Б. К. със Заповед № РД- 13 – 65/28.05.2026 г. на Изпълнителния директор на АГКК е образувано дисциплинарно дело за извършени дисциплинарни нарушения, обективирани в доклад с рег. № 10-71-9/28.05.2026г. на Главен секретар на АГКК. Нормата е диспозитивна и предоставя на органа по назначаването при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки да прецени наличието на основания за отстраняване на служителя от работа във всеки конкретен случай.
Обстоятелството, че заповедта за отстраняване от работа е издадена след образуваното дисциплинарното дело се установява от мотивите на акта, в които изрично се цитира доклад с рег. № 10-71-9/28.05.2026г., заповедта на изпълнителния директор на АГКК за образувано дисциплинарно дело и заповедта за актуализиране на състава на дисциплинарния съвет.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че дисциплинарното производство се образува с акт на съответния Дисциплинарен съвет. Образуването и провеждането на дисциплинарно производство за ангажиране отговорността на служител при извършено нарушение на служебни задължения е правомощие и задължение единствено на органа по назначение. Уредбата на дисциплинарната отговорност, дадена в Глава пета, Раздел втори на ЗДСл не предвижда правомощия на ДС да образува дисциплинарно производство. Същият е помощен орган в това производство, който по нареждане на дисциплинарно наказващия орган образува дисциплинарно дело, в хода на което изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представени от него доказателства. Дисциплинарното дело приключва с решение, което обаче има характер на становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, вида и размера на съответното на извършеното нарушение наказание, което се представя на дисциплинарно наказващия орган. Последният, съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДСл, има задължение да вземе становището на ДС преди да наложи наказание. От тази законодателна уредба следва еднозначен извод, че ДС е помощен орган, който няма правомощия да образува дисциплинарно производство, а осигурява независима проверка на фактите и обстоятелствата при ангажирана дисциплинарна отговорност на държавния служител. Постановените от него актове имат помощен характер за органа и не са задължителни за него. /Решение № 12779 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15457/2014 г., V о.,/
Смисълът на разпоредбата за временно отстраняване от работа по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. е да ограничи възможността на лицето, срещу което е образувано дисциплинарното дело, да повлияе или да попречи на развитието на воденото дисциплинарно производство поради заеманата длъжност. Това е в съответствие и с целта за закона за провеждане на обективно и безпристрастно дисциплинарно производство.
Видно от Служебна справка № 10-81-5/8/ от 08.09.2026 г. в периода от 25.09.2007 г. до прекратяване на служебното правоотношение К. Б. К. е заема длъжността – началник на отдел/СГКК – Варна, специализирана администрация при АГКК. Длъжността на жалбоподателката е ръководна и по определение и по съдържание, т. е чрез изпълнението на самата работа се създават връзки и зависимости, в които същата е субект на власт и на нея са пряко подчинени служители на СГКК – Варна. Нормата на чл. 18, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по геодезия, картографи и кадастър изрично възлагат ръководни функции на началника на СГКК. Следователно, посоченото описание в мотивите на оспорената заповед, че оспорващата К. Б. К. заема ръководна длъжност и в това си качество има ръководни, контролни и разпоредителни правомощия спрямо служителите в СГКК – Варна, има служебен достъп до преписките, документите, информационните системи, вътрешната кореспонденция и служителите, чийто действия, бездействия, обяснения и документи са или могат да бъдат предмет на проверката в рамките на дисциплинарното производство, е обосновано.
Същевременно от доказателствата по делото става ясно, че привлеченото към дисциплинарна отговорност лице има отношение и преки задължения към административните преписки, обработвани в СГКК, а във връзка с тях са констатираните дисциплинарни нарушения, поради което редовното явяване на работа и изпълнението на служебните задължения би могло да затрудни, съответно да попречи на събирането на доказателства и сведения от подчинените му служители. По тези съображения съдът намира, че с оглед заеманата служба в администрацията на АГКК, отстраняването от длъжност поради образувано дисциплинарно производство е законосъобразно постановено.
Съдът счита за неоснователни и възражението, че не е налице фактическа възможност жалбоподателката да повлияе по какъвто и е начин на дисциплинарното производство. По делото е безспорно прието, че за периода 01.06.2026 г. до 17.06.2026 г. жалбоподателката е в платен годишен отпуск и за този период няма техническа възможност за служебен достъп до информационните системи. Следва обаче да се вземе предвид обстоятелството, че след издаване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство Изпълнителния директор не може да предвиди времето, необходимо за приключването на дисциплинарното производство. Даденият в Заповед № РД-13-65/28.05.2026 г. срок на Дисциплинарния съвет да се произнесе с доклад – до 12.06.2026 г. не поставя края на образуваното дисциплинарно производство. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства, което предполага и възможността за събиране на допълнителни доказателства след определената дата. Следователно приключването на работата на Дисциплинарния съвет не поставя края на дисциплинарното производство. Периодът на временно отстраняване от длъжност във всички случаи може да продължи до приключване на дисциплинарното производство със съответния акт на органа по назначаване. Аргумент в подкрепа на изложеното е, че преценката за законосъобразността на заповедта следва да е съобразена с фактическите и правни обстоятелства към момента на издаването , поради което неоснователно се твърди в писмената защита, че не са изложени конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи препятстването на дисциплинарното производство след 18.06.2026 г.
Отсъствието на жалбоподателката на 29.05.2026 г. по здравословни причини, за което е представен болничен лист не е от значение за законосъобразността на процесната заповед. При издаване на заповед № ЧР-34-1 от 29.05.2026 г. дисциплинарнонаказващият орган няма как да предполага за настъпилото внезапно заболяване на жалбоподателката и не е задължен да се съобразява с издадения същия ден болничен лист № № Е20251615222 от 29.05.2026 г., предоставен пред работодателя в 12:10 часа същия ден. Периодът на временна неработоспособност и този на временно отстраняване от работа са от значение за сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, но не и към законосъобразността на акта по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В закона не е предвидено ограничение на правомощието на органа по назначаване да издаде заповед за временно отстраняване от работа на служителя, ако той е в отпуск поради временна неработоспособност, съответно не е налице нарушаване на административнопроизводствените правила и материалния закон на това основание.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че в заповедта е налице единствено абстрактен мотив по какъв начин жалбоподателката би могла да препятства провеждането на дисциплинарното производство, доколкото цялата информационна система на АГКК е в електронна форма. Начина, по който служителят няма да бъде допуснат до работното си място, е въпрос на вътрешна организация на ведомството, а за мерките, които са необходими е налице оперативна самостоятелност. В заповедта изрично е посочено, че жалбоподателката има служебен достъп до „преписките, документите, информационните системи, вътрешната кореспонденция и служителите, чиито действия, бездействия, обяснения и документи са или могат да бъдат предмет на проверка“. По делото не е спорно, че на 28.05.2026 г. от Изпълнителния директор на АГКК до жалбоподателката е отправена покана за среща, която тя е отклонила. Изложените съображения за невъзможност в рамките на работното време жалбоподателката да пътува до София и едновременно с това да възпрепятства дисциплинарното производство са ирелевантни за настоящия спор. Видно от събраните доказателства по делото, на 29.05.2026 г. чрез служебните потребителски профили на жалбоподателката в КАИС и АКСТЪР са регистрирани конкретни действия по преписка, предмет на дисциплинарното производство, конкретно цитирана в Доклад рег. № 10-71-9/28.05.2026г. на Главен секретар на АГКК и Заповед № РД-13-65/28.05.2026 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Данните от двете системи имат особено същество значение, тъй като те представляват системно генерирана информация, без възможност за промяна, изменение или изтриване на извършени действия, датата и часа на извършването им и профила от който са осъществени. Следователно се установява конкретна и проследима дейност от жалбоподателката на 29.05.2026 г. именно по преписки, включена в предмета на дисциплинарното производство. Именно поради това преустановяването на служебния достъп до информационните системи на АГКК е било необходимо за обезпечаване на обективното и безпристрастното протичане на дисциплинарното производство. Данните от КАИС и АКСТЪР от 29.05.2026 г. опровергават твърденията на жалбоподателката за обективна невъзможност за извършването на служебни действия. Съдът счита за съществен факт, че действията в електронна служебна среда са свързани с казуса „Баба Алино“, предмет на дисциплинарното производство, а достъпът и въздействието въз административната преписката от страна на жалбоподателката е реален. Посоченото несъмнено би затруднило разкриването на обективната истина в рамките на дисциплинарното производство.
В обсъждания казус административният орган е мотивирал издаването на заповедта за временно отстраняване с конкретни обстоятелства и съображения, свързани с поведението на служителя, станали причина за образуване на дисциплинарното производство, отчитайки и обстоятелството, че е заемал длъжността началник, което предполага създадени служебни взаимоотношения, които биха повлияли и затруднили дисциплинарното производство.
Възраженията за допуснати нарушения при образуването на дисциплинарното производство, въпросът доколко законосъобразно са нанесени незаконно построени сгради в КККР, както и преценката за законосъобразността на Заповед № ЧР-34-2/03.07.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание са неотносими към преценката за законосъобразност по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
С оспорената заповед не е нарушен и принципа за съразмерност. Същата е издадена в съответствие с целите на приложимата материалноправна норма – осигуряване разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК е спазен, като засягането на правата и законните интереси на държавния служител чрез издаване на заповед за временно отстраняване е съобразено с целта, за която актът е издаден. Целта е да се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство, поради което приложената мярка не засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване на дисциплинарното производство, като изрично в заповедта са изтъкнати легитимните цели – защита на обективността на дисциплинарното производство, недопускане на влияние върху доказателствата и служителите, гарантиране на нормалното административно обслужване и опазване на доверието в институцията. При наличие на образувано дисциплинарно дело, значителен обществен интерес, ръководната длъжност на жалбоподателката, дисциплинарнонаказващия орган е имал служебно основание да предприеме мярка, която да ограничи риска от допълнително увреждане на авторитета на институцията и да гарантира доверието на обществото в обективността на проверката.
Според разпоредбата на чл. 100, ал. 3 от ЗДСл държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен. В този смисъл, указанието в заповедта, че К. Б. К. не следва да получава възнаграждение за времето на отстраняване е законосъобразно. Неизплащане на трудово възнаграждение за времето на отстраняване е императивно правило, заложено в ЗДСл, което не подлежи на преценка от административния орган – в случаите, в които този орган вземе решение да приложи временно отстраняване от работа, за него възниква задължението по посочената правна норма.
По изложените съображения съдът счита, че жалбата на К. Б. К. е неоснователна, респективно оспорената от нея заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.3 от АПК, основателно се явява искането на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски, които следва да се уважат в размера поискан с представения списък по чл.80 от ГПК. Същите са доказани в размер на 1 200 евро – адвокатско възнаграждение, заплатено изцяло по банков път.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна, XVІІI състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Б. К., от гр. Варна, против Заповед № ЧР-34-1/29.05.2026г. на Изпълнителния директор на АГКК, с която: 1. е отстранена временно от работа като държавен служител, заемащ длъжността началник на Служба по геодезия, картография и кадастър, считано от 29.05.2026г. до приключване на дисциплинарното производство по дисциплинарно дело, образувано със Заповед № РД-13-65/28.05.2026г.; 2. разпоредено е за периода на временното отстраняване да не изпълнява служебни задължения, да не се допуска до работното място и да не осъществява служебни действия в качеството й на началник на СГКК-Варна; и 3.за периода на временното й отстраняване да не получава заплата, на осн. чл.100, ал.3 от ЗДСл.
ОСЪЖДА К. Б. К., [ЕГН], от гр. Варна, да заплати на Агенцията по геодезия, картография и кадастър сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на Република България.
