Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт (БНАКК) предупреждава за критично влошаване на икономическата среда в бранша. В писмо до най-високите държавни институции асоциацията настоява за спешни действия на национално и европейско ниво. Според БНАКК българските териториални води са формално изключени от зоната на военен риск, но на практика се формира икономическа и транспортна блокада на българското Черноморие, пише maritime.bg.
Писмото е адресирано до министър-председателя Румен Радев, президента Илияна Йотова, министъра на външните работи д-р Велислава Петрова и вицепремиера и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев. Копие е изпратено до председателя на Управителния съвет на КРИБ Кирил Домусчиев. Документът е подписан от председателя на Управителния съвет на БНАКК Светлин Стоянов.
Военният риск в Черно море удари българския кораборемонт
Източник: Предварителни данни на БНАКК за октомври 2026 г. спрямо октомври 2025 г.
1. Спад в заводите
| Показател | Спад (Диапазон по заводи) |
|---|---|
| Запитвания за кораборемонт | −40% до −60% |
| Производствено натоварване | −20% до −60% |
2. Отменени поръчки и трафик през Босфора
| Показател | Стойност / Данни |
|---|---|
| Отменени договори за ремонт | 9 кораба |
| Обща стойност на отменените договори | над 4,2 млн. € |
| Спад на трафика през Босфора | ~50% |
| Трафик през Босфора (Индекс Окт. 2025 = 100) | ≈ 50 (Окт. 2026) |
* По предварителни данни от системите за сателитно наблюдение на корабоплаването.
3. Какво е заложено в бранша
| Категория | Мащаб / Стойност |
|---|---|
| Пряко заети работници | 4 500+ |
| Непряко заети лица | 10 000+ |
| Годишни приходи за икономиката | 180+ млн. € |
4. Хронология на събитията
| Дата / Срок | Събитие / Действие |
|---|---|
| 16 септември 2026 | Joint War Committee изключва водите на България и Турция от зоната на военен риск. |
| Октомври 2026 | Рязък спад на запитванията, натоварването и трафика. |
| 3 ноември 2026 | БНАКК изпраща писмо до премиера, президента и министрите. |
| До 14 дни | Исканият срок за спешна работна среща с институциите. |
5. Петте мерки, които предлага БНАКК
| № | Мярка | Описание |
|---|---|---|
| 1 | Дипломатическа инициатива | Действия в ЕС, НАТО и IMO за спиране на ударите срещу търговски кораби. |
| 2 | Европейски компенсации | Механизъм по чл. 107 от ДФЕС за доказани загуби на фирмите. |
| 3 | Застрахователна подкрепа | Гаранционен механизъм по модела Unity срещу скъпите премии за военен риск. |
| 4 | Морска сигурност | Разширяване на сътрудничеството България – Румъния – Турция. |
| 5 | Национален кризисен механизъм | Междуведомствена работна група с участието на бранша. |
Формално извън рисковата зона, реално под удар
БНАКК оценява положително усилията на правителството за сигурността на корабоплаването в Черно море. Асоциацията отчита и съвместните инициативи с министерствата на отбраната на Турция и Румъния. Същевременно тя определя положението в бранша като изключително сериозно.
С актуализирания на 16 септември 2026 г. списък на Joint War Committee териториалните води на България и Турция бяха изключени от определената зона на военен риск. Въпреки това реалните икономически последици за българската морска индустрия са значителни.
По предварителни данни на предприятията от бранша през октомври 2026 г. запитванията за кораборемонт са спаднали с 40 до 60% в различните заводи спрямо същия период на миналата година. Отменени са договори за ремонт на девет кораба с обща стойност над 4,2 млн. евро, а производственото натоварване е намаляло с 20 до 60%.
Допълнително безпокойство предизвикват данните от системите за сателитно наблюдение на корабоплаването. Те показват спад на трафика през Босфора с близо 50% през октомври 2026 г. спрямо октомври 2025 г.
Под риск са хиляди работни места
Според БНАКК продължаването на тази ситуация поставя под непосредствен риск над 4500 пряко и над 10 000 непряко заети само в кораборемонтния бранш. Застрашени са и годишни приходи за българската икономика в размер на над 180 млн. евро.
Асоциацията предупреждава, че последиците излизат извън кораборемонта. Засегнати са още пристанищата, корабостроенето, логистиката, износителите и вносителите. При продължаваща несигурност съществува реална опасност от трайна загуба на международни клиенти, производствен капацитет и квалифицирани специалисти.
Дипломация и европейски компенсации
Първото искане на БНАКК е за активна дипломатическа инициатива на най-високо държавно равнище. Асоциацията настоява правителството и президентската институция да предприемат координирани действия в рамките на ЕС, НАТО и Международната морска организация (IMO).
Тя иска такива действия и в двустранните отношения с черноморските държави.
Целта е категоричен призив за прекратяване на ударите срещу търговски кораби, пристанищна и гражданска морска инфраструктура. Асоциацията настоява и за прекратяване на бойните действия, които застрашават свободното и безопасно корабоплаване.
Браншът предлага още България да инициира пред Европейската комисия специален компенсационен механизъм. Той е предназначен за предприятията от морската индустрия с доказуеми загуби вследствие на военния риск.
Като правно основание БНАКК посочва член 107, параграф 3, буква „б“ от Договора за функционирането на ЕС. Тази разпоредба допуска държавна помощ за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката на държава членка. Асоциацията посочва и параграф 2, буква „б“ от същия член, който предвижда компенсации за вреди от извънредни събития. Като прецедент са посочени Временната кризисна рамка и Временната рамка за кризи и преход на Европейската комисия, въведени заради последиците от войната в Украйна. Според предложението механизмът трябва да компенсира загубите от отменени договори и от съществения спад на производството. Той трябва също частично да покрива постоянните разходи и да подкрепя запазването на квалифицираната работна сила.
Застраховки, сигурност и кризисна група
БНАКК предлага България да постави въпроса за европейски гаранционен или презастрахователен механизъм. Той трябва да ограничи извънредното увеличение на застрахователните премии за военен риск. Механизмът трябва също да подпомага корабособствениците при доказани допълнителни разходи. Като практически модел асоциацията посочва механизма Unity. Той е създаден през 2023 г. чрез публично-частно партньорство с участието на украинската държава, Marsh McLennan и Lloyd’s. Целта на Unity е достъпно застраховане срещу военни рискове за търговското корабоплаване в Черно море.
Асоциацията призовава и за обсъждане с партньорите от ЕС и НАТО на допълнителни мерки за наблюдение и защита на корабоплаването по западното крайбрежие на Черно море. Тя предлага това да включва развитие на съществуващото тристранно сътрудничество между България, Румъния и Турция.
На национално ниво БНАКК предлага междуведомствена работна група с представители на асоциацията, морския бизнес и компетентните министерства. Групата трябва в кратък срок да оцени икономическите щети и да изготви конкретни предложения за национални и европейски мерки. Браншът настоява за спешна работна среща в рамките на следващите 14 дни.
Искане за целенасочена подкрепа
В писмото се подчертава, че българската морска индустрия е стратегически сектор за икономиката, заетостта и транспортната свързаност на страната и Европейския съюз.
Според БНАКК съществуват значителни европейски механизми за подкрепа на Украйна и за преодоляване на икономическите последици от войната. Затова асоциацията смята за напълно основателно България да поиска целенасочена подкрепа и за собствените си предприятия, които търпят преки икономически последици от същия конфликт.
Асоциацията предупреждава, че бездействието или забавянето на необходимите мерки може да доведе до дългосрочни и трудно обратими последици за цялата морска индустрия.
От БНАКК заявяват готовност за незабавен диалог и за предоставяне на допълнителни данни за щетите и необходимите мерки.
