Бюджетът за 2027 г. предвижда нови данъци, милиарди евро нов дълг и съкращаване на публичните инвестиции, без да предлага необходимите реформи за по-ефективно управление на държавните финанси.
Това заявява Андрей Гюров в публикация във фейсбук, в която критикува параметрите на проектобюджета.
„Данъците ги плащаме днес, дълговете са за утре, реформите ги няма“, пише Гюров.
Според него редът в публичните финанси не трябва да се разглежда като изискване на Брюксел, а като национален интерес.
Той предупреждава, че нарастващите разходи за лихви оставят по-малко средства за болници, училища и инфраструктура, а по-високото данъчно облагане ограничава инвестициите и създаването на работни места.
Дефицитът е 4,3% по европейската методология
Гюров оспорва заложения дефицит от 3,5%, като посочва, че това е стойността на касова основа. По думите му според европейската методология показателят достига 4,3%.
В публикацията си той откроява няколко основни параметъра на проектобюджета, посочва Bulgaria On Air. Сред тях са близо 2 млрд. евро нови данъци и осигуровки, включително еднократен данък върху свръхпечалбите, както и 8,6 млрд. евро нов дълг само за една година.
Според представените от него данни капиталовата програма се свива от 10 на 6 млрд. евро, докато разходите за лихви нарастват от 516 млн. евро през 2024 г. до над 1,4 млрд. евро през 2027 г.
„Тоест повече данъци, милиарди нов дълг и по-малко публични инвестиции. Всичко това без реформи, които да направят държавата по-ефективна“, коментира Гюров.
Предупреждение за натиск върху бизнеса и домакинствата
Според него основният проблем не е в недостатъчните приходи, тъй като през последните 25 години те се движат около 37% от брутния вътрешен продукт.
Гюров смята, че проблемът е в прекомерните разходи, чиято тежест в крайна сметка се прехвърля върху данъкоплатците и следващите поколения.
Той определя бюджетните прогнози като прекалено оптимистични, тъй като разчитат частните инвестиции да компенсират спада на публичните, потреблението да продължи да расте, а износът да се ускори.
„Как ще стане това, когато бизнесът плаща повече данъци и посреща нова административна тежест, а покупателната способност на хората се свива“, пита Гюров.
Той поставя под съмнение и прогнозата за инфлация от 4%, която според него изглежда занижена на фона на цените на енергията и несигурността в Близкия изток.
По думите му по-високата инфлация ще намали реалните доходи и потреблението, ще засегне приходите на бизнеса и заедно със скъпата енергия ще влоши конкурентоспособността на страната. Това може да доведе до ограничаване на частните инвестиции и износа.
Какви промени предлага Гюров
В публикацията си той определя като погрешно представянето на бюджета като социален, ако той оставя на следващите поколения повече задължения, по-високи лихви и по-малко инвестиции.
„Социалната политика е и да гарантираш, че държавата ще може да плаща за образование, здравеопазване и пенсии и утре“, посочва Гюров.
Като необходими стъпки той предлага въвеждането на законов таван на разходите и дълга, преглед на всяка разходна програма според постигнатите резултати, защита на публичните инвестиции и предоставяне на повече ресурси и отговорности на общините.
Според него проектобюджетът все още може да бъде променен, така че публичните финанси да станат по-устойчиви и да гарантират по-добра защита на доходите, работните места и бъдещето на младите хора.
