В пореден опит да защити незащитимото, Явор Божанков обясни на българите, че Европейският съюз всъщност бил изключително полезен. Не заради икономика, доходи, демография или индустрия, а заради нещо далеч по-осезаемо и житейски важно – капачките на бутилките с минерална вода. Според него, ако не бил ЕС, днес народът щял масово да си изпуска капачките и да живее в постоянен екзистенциален страх от разлята минерална.
Аргументът е прост и гениален: благодарение на Брюксел капачката вече е завинаги вързана за бутилката, а с нея – и бъдещето на европейската цивилизация. Няма повече търсене под масата, няма повече нервно оглеждане в тревата на плажа, няма повече драми. Ето я истинската добавена стойност на съюза – не милиарди инвестиции, а пластмасова връвчица.
В този нов прочит на европейските ценности се оказва, че всички други проблеми са второстепенни. Ниски заплати, високи цени, изтичане на млади хора – дреболии. Важното е капачката да не падне. Ако падне, значи сме извън ЕС. Ако е вързана – значи сме „в ядрото“.
Така европейската идея стига до своя логичен апогей: от общ пазар и свобода на движение до върховното постижение на съвременната политика – контрол над капачките. И ако някой още се съмнява в ползата от ЕС, винаги може да му се напомни: пий си водата спокойно, капачката е на мястото си. Това, очевидно, е безценно.
