Пространството в идеалния център на Варна, познато на поколения варненци като „Дупката“, се появява през 1986 г., когато теренът между бул. „Княз Борис I“ и улиците „Княз Александър Батенберг“ и „Воден“ е разчистен от съществуващите постройки. Намерението е там да бъде изграден четириетажен магазин с разгъната площ от 17 000 кв. м.
Политическите промени след 10 ноември 1989 г. обаче замразяват проекта и така централният парцел остава незастроен десетилетия наред.
Първият опит за възобновяване на инвестиционното намерение е направен през 1994 г., когато е учредено акционерното дружество „Търговски дом“. В него Община Варна притежава 45% от капитала, като участва с правото на собственост върху терен от близо 3,8 декара. Другият акционер е държавната фирма „Лазур“, която прави апортна вноска под формата на извършени строително-монтажни работи.
Впоследствие става ясно, че част от общинския терен – близо 900 кв. м – попада върху национализиран след 9 септември имот. След продължителни съдебни дела наследниците успяват да си го възстановят, което води до намаляване на капитала на дружеството.
През 2004 г., след решение за увеличение на капитала на „Търговски дом“, Община Варна трябва да внесе 6680 лева, за да запази дела си от 45%. Сумата обаче е преведена след изтичане на крайния срок и делът на общината е намален до 26%. Освободените акции са закупени от дружеството на Георги Гергов „ЦУМ“ АД, а най-голям акционер става „Феста холдинг“, който в края на 90-те години е приватизирал държавната фирма „Лазур“.
През пролетта на 2006 г. „ЦУМ“ АД вече е мажоритарен собственик в „Търговски дом“, след като бордът на директорите обезсилва акциите на Община Варна. Дружеството на Гергов изкупува както тях, така и книжата на „Феста холдинг“.
Така, четири десетилетия след разчистването на терена, „Дупката“ остава символ на нереализирани намерения, спорни решения и сложни имотни казуси в сърцето на морската столица.
