Историята около българския европрокурор Теодора Георгиева се превръща в един от най-показателните тестове за състоянието на прокуратурата в България. Повод за това са нейни твърдения за сериозен натиск и опити за компрометиране, направени публично през последните дни.
Общинският съветник от коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ София Колева коментира случая във фейсбук, като подчерта, че той повдига тежки въпроси за начина, по който функционират институциите.
По думите на Георгиева, през 2020 г. тя е била заведена в офиса на бившия следовател Петьо Петров, известен като „Петьо Еврото“, от висш прокурор. Според нея това е била тогавашният заместник апелативен прокурор, а днес ръководител на Софийската градска прокуратура Емилия Русинова.
Европрокурорът твърди, че целта на срещите е била да бъде направен компрометиращ запис, който по-късно да бъде използван като средство за натиск. Подобни записи бяха разпространени анонимно в медиите през 2025 г., като Георгиева заявява, че те са манипулирани, извадени от контекст и че от тях е премахнато присъствието на Русинова.
Георгиева е подала сигнал до служебния министър на правосъдието за възможни престъпления по служба, в които според нея може да са замесени и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и други представители на прокуратурата. Тя твърди, че трябва да бъде проверена и възможна връзка между Делян Пеевски, Сарафов, Русинова и Петьо Петров.
Случаят придобива още по-голяма чувствителност, тъй като Георгиева работи по разследването за газохранилището „Чирен“. По-рано тя съобщи, че са събрани данни за искани около 20 млн. лева от подизпълнители по проекта.
Към момента европрокурорът е под охрана заради получени заплахи, а професионалното ѝ бъдеще остава неясно.
Според коментара на София Колева казусът далеч надхвърля съдбата на един магистрат. По думите ѝ той е сигнал за по-дълбок проблем в системата, в която прокуратурата може да бъде използвана не за разследване на корупция по високите етажи на властта, а като инструмент за натиск и защита на политико-икономически зависимости.
По думите на самата Георгиева случващото се в съдебната система е „симптом на тежко заболяване“, чието име е корупция.
Според Колева именно подобни случаи показват необходимостта от институционални и политически промени в правосъдната система. Тя подчертава, че публичното говорене на магистрати за натиск може да бъде знак, че страхът в системата започва да отслабва.
