Една котка загина. За някого това е просто животно. За хората, които са били на улицата в онзи момент, обаче, това е предупреждение колко малко дели една трагедия от следващата.
Според публикация във Facebook група, в сряда, малко след 23 часа, автомобил профучал зад блок 49 в квартал „Даме Груев“, в района на т.нар. стъклено кръстовище в посока центъра. Авторът твърди, че колата се е движела с приблизително 120-130 км/ч – скорост, която няма място между жилищни блокове.
След удара водачът не спрял. Не погледнал назад. Не слязъл да види какво е прегазил. Продължил, сякаш нищо не се е случило.
Това, което останало, не било само мъртвото животно. Останало усещането, че подобно безразсъдство все по-често се превръща в нещо обичайно. Че вечер някои градски улици престават да бъдат улици и се превръщат в лични писти за хора, които очевидно не мислят какво може да изскочи пред фаровете им.
Авторът на публикацията разказва, че именно той е прибрал издъхналата котка от платното. В емоционалния си разказ той не говори толкова за животното, колкото за следващата възможна жертва. Защото, ако на мястото на котката беше дете, човек, който се прибира от работа, или възрастен, пресичащ между блоковете, историята тази сутрин щеше да изглежда съвсем различно.
Под публикацията десетки жители на Сливен насочват вниманието към друг проблем. Според тях районът около булевардите „Георги Данчев“ и „Панайот Хитов“ отдавна е известен с нощното шофиране с висока скорост. Това са твърдения на коментиращите, а не официално установени факти, но показват колко силно е общественото усещане, че контролът не успява да настигне онези, които превръщат улиците в състезателно трасе.
Войната по пътищата не започва, когато линейките включат сирените. Тя започва много по-рано – в момента, в който някой реши, че между жилищните блокове може да кара така, сякаш около него няма чужди животи. Този път трагедията се размина с човешка жертва. Следващия път може да няма такъв късмет.
