В град Аксаково се ражда музикална история – към Гайдарска школа „Тракия“, с ръководител Никола Георгиев, е сформирана първата в България гайдарска група, съставена изцяло от момичета. Със своя талант, упоритост и любов към българския фолклор те доказват, че традицията има своето силно и вдъхновяващо женско лице.
Калоян Георгиев: Никола, какво се случва днес в Гайдарска школа „Тракия“ и с какво се гордеете най-много през последната година?
Никола Георгиев: Днес в Гайдарска школа „Тракия“ смея да твърдя, че изживяваме една обща мечта. Школата жъне ежедневни успехи по сцените както в нашия регион, така и в цялата страна. Получаваме ежеседмични покани за всички значими събития – не само там, където присъствието на българската гайда е традиционно, но и на места, където появата ни е истинска изненада и внася съвсем различен заряд.
През последната година реализирахме нови записи, които буквално грабват публиката още от първия тон. Изключително сме горди с това как вкарваме гайдата в съвременното звучене и в различни модерни изпълнения. Един от най-ярките примери за тази наша посока е кавърът на хита „Bangaranga“ на златното момиче на Варна и България – Дара. Идеята за реализирането на самия кавър дойде от кмета на град Аксаково, инж. Атанас Стоилов, който бе вдъхновен именно от нашия новаторски подход към музиката. Изпълнението с гайди прозвуча изненадващо добре, хората го харесаха изключително много и то бързо се превърна в истински хит в социалните мрежи.
Друг повод за огромна гордост е поканата да открием Фестивала на фолклорната носия в Жеравна – събитие с национален мащаб. Тръпката от изявата ни там ни държи и до днес. Да видиш как хиляди хора аплодират бурно нашия труд и нашите деца, е неописуема емоция. Там подготвихме и една специална изненада – поканихме Христо Димитров, ръководител на ансамбъл „Българе“ и организатор на фестивала, да изиграе с нас традиционния за нашия регион Варненски танц при откриването. Получи се невероятно красив и непринуден момент, когато един от най-малките ни ученици започна да се надиграва с него директно на голямата сцена.
Тази силна енергия се пренесе и седмица по-късно, когато отново бяхме заедно с ансамбъла на наш терен – за Празника на град Аксаково. Г-н Димитров отново излезе да играе заедно с гайдарчетата ни, а емблематичното надиграване между него и малкия ни ученик се повтори, доказвайки по най-живия възможен начин, че традицията е жива и успешно се предава напред.
Калоян Георгиев: В Аксаково гайдарската традиция има дълбоки корени. Какво означава за Вас да бъдете човекът, който я предава на следващото поколение?
Никола Георгиев: За мен е огромна чест и отговорност вече 10 години да продължавам тази традиция в региона. Аз стъпвам върху едни изключително здрави основи и утвърдена методика на преподаване, положени от покойния Диньо Маринов, който основава школата в Аксаково още през 1986 година. Мой дълг е не просто да запазя това наследство, но да го надградя и да оставя трайна следа.
В нашата работа ние целенасочено инвестираме в дълготрайни и устойчиви активи, които имат непреходна стойност и държат своето качество във времето – професионални звукозаписи, авторски нотни материали, богата колекция от костюми, както и изграждането на модерно звукозаписно студио, което да служи на бъдещите поколения музиканти.
Но може би най-важното наследство остава духовното. Дълбоко вярвам, че когато на едно място се работи и твори със задружност и любов, тази светла енергия се запазва и се усеща силно и в бъдеще. Колкото повече деца се научават да свирят в нашия кабинет по гайда и успешно се изявяват на сцената в Аксаково, толкова по-силна става тази енергия.
Най-голямото доказателство, че това, което предаваме, има реално отражение, са нашите ученици. Част от тях вече се утвърждават като професионални музиканти на сцената и дори създават свои собствени школи по гайда, следвайки нашия модел на работа. Прекрасен пример за това е школата в село Любен Каравелово. Когато виждам техния хъс, ентусиазъм и отлична организация, базирани на нашите добри практики и репертоар, разбирам, че традицията наистина е жива. По този начин гайдарската традиция в цялата община Аксаково става още по-силна, превръщайки се в устойчива мрежа, която уверено продължава напред.
Калоян Георгиев: През 2024 г. в школата беше създадена първата в България гайдарска група, съставена само от момичета. Как се роди тази идея и как се развиват момичетата днес?
Никола Георгиев: Създаването на първата в България изцяло момичешка гайдарска група през 2024 г. е един от проектите, които наистина разрушават стереотипи. Исторически погледнато, гайдата винаги се е възприемала предимно като мъжки инструмент. Идеята обаче се роди съвсем органично и естествено. В процеса на работа забелязах, че в общия ни оркестър вече имаме натрупан критичен минимум от момичета, които притежават нужния талант и упоритост, за да формират свой собствен, самостоятелен състав.
Тази мисъл веднага ни грабна и вдъхнови да реализираме концепцията. Резултатът надмина и най-смелите ми очаквания като педагог и ръководител. Самото им обособяване в самостоятелен оркестър подейства изключително мотивиращо на момичетата. Те осъзнаха уникалността на това, което правят, станаха много по-отговорни, сплотиха се неимоверно и желанието им да свирят и да се усъвършенстват на инструмента нарасна многократно.
Калоян Георгиев: Какво привлича децата към гайдата в днешно време, когато те имат толкова много други възможности за забавление и развитие?
Никола Георгиев: Звукът на българската гайда притежава една първична, магнетична сила, която винаги привлича вниманието. За едно дете, с неговата чиста емоционалност, гайдата е също толкова интригуваща, колкото всичко цветно, силно и динамично около него. Ние много добре разбираме това и чрез нашите съвременни изпълнения търсим начин да представим традиционния инструмент на език, който е модерен, интересен и лесно достига до съзнанието на днешните деца.
Но първоначалният порив е само искрата. В епоха, в която сме свикнали да консумираме забавления през екрана на телефона и да ги „скролваме“ след 10 секунди, гайдата учи на нещо съвсем различно. Тя изисква постоянство, труд и време, прекарано с инструмента. Обучението по музика не е просто поредното бързо забавление, а дълготрайна инвестиция в характера и дисциплината на детето.
И тук изключително важна е ролята на родителите. Тяхното отговорно отношение към възпитанието е решаващо. Когато детето расте в добра семейна среда, сред хора, които знаят стойността на традиционните ценности, този първоначален детски ентусиазъм лесно се превръща в нещо градивно. Ние в школата надграждаме тези усилия, за да превърнем силната енергия на децата в устойчиви умения – в нещо наше, истинско, което те прави горд българин за цял живот!
Калоян Георгиев: Вие самият сте започнал да свирите на гайда като дете. Какво Ви даде този път и какво от собствения си опит се опитвате да предадете на Вашите ученици?
Никола Георгиев: Това, което гайдата направи за мен дотук в живота ми, е равносилно на ангелска закрила. Тя беше до мен във всички трудни моменти. Тя ме възпита, изгради ме като личност и чрез нея аз открих – и продължавам да откривам – кой съм всъщност. Инструментът буквално ми отвори врати към светове, към които съм принадлежал, без дори да го осъзнавам.
Всичко това се случваше толкова незабележимо и някак на шега, че до 18-годишната си възраст нямах сериозни намерения да се занимавам професионално с музика. Днес мога смело и откровено да заявя: гайдата ме избра повече, отколкото аз избрах нея. С този инструмент срещнах безброй стойностни хора, обиколих страшно много места и чрез него обикнах не само България, но и целия свят.
Днес гайдата ми е дала толкова много, че усещам огромна вътрешна потребност да предам това познание за света и музиката на своите ученици. Най-ценното, което се стремя да им дам, е моят дух, дисциплината, отговорността и умението за добра лична организация. Като педагог държа изключително много на солидната теоретична подготовка и нотната грамотност, защото те са фундаментът на техническото майсторство.
Но може би най-важната роля на гайдарската школа е създаването на здрави връзки между хората. Аз насърчавам децата да се обединяват, да си помагат и да бъдат единни. Защото, когато изградят тези истински приятелства чрез музиката, те стават много по-силни, уверени и успешни за целия си живот напред.
Калоян Георгиев: Кое е най-трудното в работата с деца – да ги научите да свирят правилно или да ги накарате да обикнат инструмента и българския фолклор?
Никола Георгиев: Децата са чист бял лист хартия, върху който можеш да пишеш свободно, но това изисква и изключителна отговорност. Добрият педагог винаги търси обективното решение и точния подход, за да помогне на ученика да преодолее текущите си трудности – било то овладяване на сложна техника на свирене, или изграждане на дълбока емоционална връзка с традициите ни. Дълбоко вярвам в правилото, че колкото по-добре се справя човек в дадена сфера, толкова повече я заобичва.
Истинското предизвикателство в работата ни обаче се намира отвъд децата – то е заложено в състоянието на съвременното общество и образователната система. Тревожен, но обективен факт са официалните данни на PISA, според които близо 50% от българчетата са функционално неграмотни. Това означава, че дори да могат да четат механично, те не разбират съдържанието и смисъла на текста. Тази статистика е резултат от сложните и често негативни процеси в обществото ни през последните 30 години, при които традиционните ценности бяха изместени, а липсата на уважение към образованието и авторитета на учителя се превърна в някаква криворазбрана норма сред младежите.
В тази ситуация родителите са изправени пред огромно изпитание. Те дават всичко от себе си, за да възпитат децата си по най-добрия възможен начин, но често се оказват сами срещу огромния информационен и културен натиск на средата. Затова смятам, че съвременните образователни и културни програми трябва да бъдат насочени не само към децата, но и към оказване на реална подкрепа на самите родители. Ние в школата се стремим да бъдем точно такъв партньор на семейството – да създадем онази здрава, градивна и ценностна среда, която липсва навън, и заедно да дадем на децата стабилна основа за бъдещето.
Калоян Георгиев: Вашите ученици вече имат участия, награди и телевизионни изяви. Кой момент от развитието на школата е оставил най-силен отпечатък върху Вас като ръководител?
Никола Георгиев: Моята философия като ръководител е, че всяко постижение не е крайна спирка, а трамплин към следващото. Стремя се непрекъснато да водя школата към нови върхове, защото вярвам, че чрез музиката и развитието на тези деца ние буквално правим света по-добър, като самите ние ставаме по-добри хора и професионалисти.
Ако трябва да отлича най-емблематичните моменти, които са оставили траен отпечатък в историята на школата, първият със сигурност е спечелването на голямата награда – гайдата – на Националния конкурс „Диньо Маринов“. Това се случи само две години след като поех ръководството, и за мен беше изключително важен, символичен знак, че сме на прав път и сме достойни продължители на традицията.
Друг огромен връх беше участието ни в телевизионния формат „България търси талант“. Нашите деца предизвикаха истински фурор и изумление – хората бяха изненадани от това как толкова малки изпълнители могат да владеят до такова съвършенство един толкова сложен инструмент. Наскоро имахме и невероятното преживяване на Фестивала в Жеравна, където мащабът и енергията бяха неописуеми.
Но, ако трябва да бъда напълно откровен, истината е, че отвъд медалите, конкурсите и телевизионните камери, най-дълбокият отпечатък винаги остава от любовта и радостта на публиката. За тази обратна връзка ние работим ежедневно. Защото съм се убедил, че когато свириш със сърце, дори на най-малката сцена могат да се случат най-големите, магични моменти.
Калоян Георгиев: Често говорим за опазване на българските традиции. Според Вас достатъчно ли правим като общество, за да не се изгуби интересът на младите към народната музика?
Никола Георгиев: През последните 15 години категорично се усеща едно мащабно завръщане към корените. Цялата страна е пълна с клубове по народни танци и самодейни състави, а Гайдарска школа „Тракия“ се утвърди като добрия пример и еталон за школите из страната.
Но ако трябва да направим обективна преценка на ситуацията, ще видим, че зад това изобилие се крие един парадокс. Често ние подхождаме към фолклора като към своеобразен бунт и защитен механизъм срещу глобализма – намираме убежище в него, но рядко навлизаме в истинската му дълбочина. Социалните мрежи и урбанизацията сякаш надделяват; ние живеем врата до врата в големите градове, но сме отчуждени. Традицията остава някак дигитализирана и повърхностна, липсва онова дълбоко вникване в празничния календар, което исторически е сплотявало хората.
Това се отразява и на професионалното изкуство. Наблюдаваме скромен интерес към изучаването на инструменти като гъдулка, кавал и тамбура, което създава определен вакуум. За да не се изгуби тази връзка, е необходима дълготрайна и устойчива инвестиция от страна на цялото общество – не само финансова, но и духовна. Ние не бива да се капсулираме в локалното от страх пред глобалното. Точно обратното: професионалното изкуство е онзи инструмент, чрез който българският фолклор може и трябва да стъпи на световната сцена с достойнство.
Българският фолклор съдържа изключителна мъдрост, събрана от един изстрадал народ. Това са уроци по смирение, преживени болки и житейски ситуации, които ще продължават да се случват на хората, дори и в ерата на изкуствения интелект. Това е човешкото лице на нацията. Вземете например традиционната българска сватба – тя не е просто празненство, тя е ритуал на трансформация и взаимопомощ. Всички герои в нея са там с една цел: да помогнат на младото семейство днес, за да има то бъдеще утре.
Именно чрез тази взаимопомощ и здрава връзка с корена ние сме оцелели 13 века на тези земи и винаги сме се наричали България. Опазването на тези уроци и предаването им чрез високо професионално изкуство – това е нашата истинска мисия днес.
Калоян Георгиев: Каква е ролята на Аксаково за развитието на школата и какво бихте искали да се промени или подобри, за да могат повече деца да се докоснат до гайдата?
Никола Георгиев: Взаимоотношенията ни с град Аксаково и неговите жители са нещо наистина специално. Градът искрено обича, уважава и се гордее със своята гайдарска школа. За нас е огромно удоволствие да споделяме постиженията си с хората тук, защото самите те приемат нашите успехи за свои. Това чувство на споделена гордост и общност е безценно. Разбира се, изключително съм благодарен и на община Аксаково, която твърдо застава зад нашите инициативи – от инвестициите в звукозаписно студио до подкрепата за международни пътувания, давайки ни винаги ценни съвети и организационна опора.
Що се отнася до това какво бих искал да се подобри и надгради – виждам огромен, все още неразгърнат напълно потенциал. Аксаково има уникално стратегическо разположение: намира се само на 40 минути с автобус от морето и на 40 минути със самолет от столицата. Моята визия е да изградим един реален, амбициозен план, чрез който от културна гледна точка градът да се превърне във фолклорен оазис на целия Североизток.
Това може да се реализира чрез масови културни мероприятия, които да пазят жива есенцията на българския дух. Целта не е просто да привличаме туристи през лятото, които търсят едно автентично изживяване. По-дълбоката мисия е чрез това изкуство хората от града и общината да се събират, да се сдружават и да общуват. Вярвам, че чрез такива доброволчески и културни инициативи ние заедно можем да изградим един по-добър град, който да служи за пример на истинско европейско ниво.
Калоян Георгиев: Какво предстои за Гайдарска школа „Тракия“ – има ли нови проекти, концерти, състезания или амбиции, за които можете да ни разкажете?
Никола Георгиев: Съвсем скоро, на 1 ноември, ни предстои едно изключително емоционално и знаково събитие – юбилейният концерт по повод 40-годишнината от създаването на Гайдарска школа „Тракия“. Годишните ни концерти винаги са били любими на децата, защото тогава цялото внимание на обществото е насочено към тях. Те усещат как всяко едно изпълнение се слуша със затаен дъх и се приема с огромен възторг. Това им дава криле и невероятен стимул за развитие.
Паралелно с това вече работим активно и по нашия нов коледен проект. Миналата година реализирахме аудиозаписите на тази музика с безкомпромисно качество, а сега предстои заснемането на впечатляващ музикален видеоклип. Чрез него искаме да зарадваме хората по празниците с нещо интересно, модерно и различно – едно съвременно аудио-визуално преживяване, което да донесе истински магични мигове.
Гледайки напред към следващия творчески сезон, амбициите ни стават още по-глобални. Планираме мащабно пътуване в чужбина за участие в международен фестивал, където ще се срещнем с много наши сънародници от целия свят. За нас това не е просто поредното участие, а ключова стъпка от дългосрочната ни концепция „България на 7 континента“. Вярваме в огромния потенциал на това събитие, защото знаем какви силни емоции и сълзи от гордост предизвиква българската гайда у хората зад граница. Това ще бъде вход към едни напълно нови преживявания и категорично доказателство, че нашето високо професионално изкуство има своето достойно място на световната сцена.
