Тази година Сирни заговезни 2024 се падат на 17 март. Това е последният ден, в който на християните, спазващи Великия пост, е разрешена храна от животински произход.
Строгите великденски пости започва от следващия ден 18 март, понеделник. По време на постите не е позволена консумацията на месо и всякаква храна от животински произход. Забавления, сватби, игри и всякакви веселия са забранени. Християните, които постят, пречистват не само тялото, но и духа си за посрещането на най-големия християнски празник – Възкресение Христово.
Сирни заговезни – традиции и обичаи Сирната седмица, чийто последен ден, е Сирни заговезни, започва след Месни заговезни (10 март). Сирни заговезни винаги се пада точно 7 седмици преди Великден. Месни и Сирни заговезни 2024 – кога се падат и какво се прави Празникът е известен още като Големи заговезни, Сирни поклади, Неделя сиропустна. Известен е още като Ден за прошка.
Според традицията по-младите гостуват на по-възрастните – посещават родителите, кумовете, братята и сестрите си, за да им целунат ръка и да поискат прошка, казвайки “Прощавай”. Възрастните отговарят: “Простено да е”. След това цялото семейство се събира на трапезата. Приготвя се празнична вечеря без месни ястия – тутманик, баница със сирене, рибни ястия, орехи, мляко с ориз, печенаа тиква. Бялатаа халва също задължително трябва да присъства на трапезата. Стара българска традиция е така нареченото хамкане.
Строгите великденски пости започва от следващия ден 18 март, понеделник. По време на постите не е позволена консумацията на месо и всякаква храна от животински произход. Забавления, сватби, игри и всякакви веселия са забранени. Християните, които постят, пречистват не само тялото, но и духа си за посрещането на най-големия християнски празник – Възкресение Христово.
Сирни заговезни – традиции и обичаи Сирната седмица, чийто последен ден, е Сирни заговезни, започва след Месни заговезни (10 март). Сирни заговезни винаги се пада точно 7 седмици преди Великден. Месни и Сирни заговезни 2024 – кога се падат и какво се прави Празникът е известен още като Големи заговезни, Сирни поклади, Неделя сиропустна. Известен е още като Ден за прошка.
Според традицията по-младите гостуват на по-възрастните – посещават родителите, кумовете, братята и сестрите си, за да им целунат ръка и да поискат прошка, казвайки “Прощавай”. Възрастните отговарят: “Простено да е”. След това цялото семейство се събира на трапезата. Приготвя се празнична вечеря без месни ястия – тутманик, баница със сирене, рибни ястия, орехи, мляко с ориз, печенаа тиква. Бялатаа халва също задължително трябва да присъства на трапезата. Стара българска традиция е така нареченото хамкане.
