С настоящата поредица от статии искам да засегна няколко основни теми, свързани с AI. Едната е свързана с това как AI ще промени живота ни – кои професии ще засегне, как ще ги засегне, как ще се промени обществото и живота ни. Всички се вълнуваме от това. Друга тема е какви са основните трендове, в които може да се включим, за да изкарваме пари или иначе казано – какво ще е най-приложимо и доходоносно в тази златна треска. Важен въпрос е и друг – “по време на златна треска продавай кирки” е казал някой си мъдрец. Кое е в ролята на кирките по време на тази златна треска?
Ще започна отзад напред, с последната тема и в първата статия ще разгледам най-простото на пръв поглед, но изключително фундаментално нещо, за да работи AI.
ТОКЪТ.
Да, точно така. На пръв поглед, това че токът е важен за икономиката са “стари новини”, но ни е бедна фантазията колко важен ще се окаже той. В следващите статии ще разгледам по-подробно колко ще е важен Изкуственият интелект за продуктивността и напредъка на общества, индустрии, цели държави, но нека си представим засега следното. Ако един българин произвежда 1, колкото повече AI ползват бизнесите и институциите в държавата му, толкова повече ще произвежда той или х1, където х може да расте експоненциално.
Или иначе казано ако ние имаме повече AI, 5 милиона българи може да произведат повече от 20 милиона румънци(в определени сфери разбира се, но при всички положения може да се вдигне КПД в почти всяка сфера).
Само че AI харчи ток. Харченето на ток от Изкуствения интелект се дели на главно две от гл.т. на прилежащите процеси:
А. Консумация на енергия при обучение на AI(да, точно така, той учи).
Б. Консумация на енергия при използване на AI(да, точно така, той харчи ток когато “мисли”, точно както ние харчим въздух, хранителни вещества и други, когато го правим)
Да, както респираторната функция и наличието на правилните хранителни вещества са важни за нашия мозък, така и токът е необходимото “гориво”.
И както ние ползваме повече енергия когато учим, така и Изкуственият интелект ще ползва повече ток когато го прави. Но колко точно повече? И какво е значението на това?
Компаниите, които разработват ИИ са много чувствителни на темата. Силно вероятно е OpenAI и останалите да могат да ни предоставят формула, прецизна на 99,99999% за кое колко ток се използва на различните етапи. Но нямат интерес да го направят разбира се, това си е като рецепта на някой главен готвач, защо да ти каже списъка на 21 компонента във фирмената му подправка? Да не говорим за еколозите, които само това чакат(отново имаме тема свързана с тока и с материалите за производство на хардуер, но този по-скоро глобален аспект, където политически коректния Запад по-скоро тръпне да научи екологичната сметка за ИИ, за да може зелените партии и организации да започнат със своите политически акции, ще засегна в отделна статия; очаква се другата голяма тема в публичното пространство да подемат от Big Tech, които ще лобират за нови и нови мощности и в традициите на сектора разбира се предимно “екологични” и възобновяеми източници; този дебат ще е по-слаб в някои държави, където няма скрупули за добиване на ток от въглища).
Е, разбира се, има различни общности, образователни и граждански, които са направили някои приблизителни тестове и калкулации.
Саша Лучиони(изследовател във френско-американската AI компания Hugging Face) и екип са изготвили репорт, в който са приложени първи приблизителни стойности за консумирането на енергия при обучението изкуствен интелект(ИИ).
Те калкулират, че обучението на GPT-3 е използвало 1300 мегават часа(MWh) или колкото биха ползвали за 1 година 100-200 домакинства(може би). Един час стрийминг в платформа като Netflix, HBO, Diema sport изразходва около 0.8-1 kWh(0.0008-0.001 MWh). Трябват милиони часове стрийминг на магията на Висшата лига, за да се изразходва същото количество енергия.
Щипка скептицизъм към посочената информация: все пак учените не са били в екипа на OpenAI или на Microsoft, нито могат да сложат един стандарт, тъй като моделите ще стават все по-сложни, ще им трябва все повече информация за обработка, за да се учат, така че вероятно ще харчат и повече енергия при обучението си(в репорта е направена същата уговорка).
Малко по-различно стоят нещата с използването на Изкуствен интелект от потребителите.
Използвани са 88 различни модела, всеки от които изпълняващ различни задачи(разпознаване на обекти, генериране на изображения, на текст и други). Отново Саша Лучиони и екип изследователи от Университета Карнеги-Мелън, са тествали колко енергия ще изразходва употребата на всеки един от тези модели 1000 пъти. Повечето задачи(свързани с анализ на текст и генериране на текст) изразходват малко енергия, като обхвата е от 0.002 kWh до 0.047 kWh. Ако ползваме стрийминга отново за сравнение това е от 9 секунди до 3-4 минути стрийминг на любимия ви сериал в HBO. Генерирането на картинки изразходва близо 3 kWh за 1000 пъти. Една картинка се генерира с ток, колкото да си заредите Айфона. Мислете за околната среда следващия път когато генерирате извънземно пиле колонизатор на Плутон.
И тук отново не може да кажем с точност колко ще изразходват по-сложните модели, които предстои да видим на пазара.
Едно се знае със сигурност – много ток ще трябва. Което засяга една от темите в следващите ми статии – и AI, и механичната автоматизация, роботизация и всички процеси по темата “машините сменят човека” ще използват ресурси. А ресурсите на нашата планета както знаем са изчерпаеми(за момента така знаем). Т.е. за използването на тези технологии в определени сфери ще играят роля преценки като “Да използваме ли този ресурс(метал, ток, друго) за решение на тази задача”, “Колко да е цената на тока тази година”, “Абе тук не е ли по-евтино все пак да наемем индиец(колкото и да е по-евтин човекът шикалкави, скатава, разболява се, но по-подробно в следващите статии)”, “Инвестираните ресурси, оправдават ли се в спестеното при самата дейност” и други въпроси, които ще разгледам по-натам.
Нека се върнем на тока. Той ще е ключов в уравнението. И много ни е бедна фантазията(май се повтарям), колко важно ще е България да си върне ролята на важен производител и износител на ток. За мен лично горните сметки ще се увеличават с навлизането на все по-сложни инструменти и във все повече сфери, водещи до все по-голяма употреба(когато това е ежедневна дейност). Разбира се, ще има оптимизация, “натрупване на опит” у самите модели и може и да се подобри ефективността. Но отново ще имаме милиони хора ползващи ежедневно нещо = много енергия, а все още умовете ни трудно обхващат колко всъщност ще навлезе употребата на ИИ.
Да, ние може да използваме AI, който е обучен в UK, видеокартите, сървърите, cloud computing-a му са в Германия, data-та е събрана и обработена в Америка, собствеността му е израелска и т.н. и т.н. и това отново ще повиши продуктивността ни като общество.
Уви, това ще си дойде на своята цена. В момента нещата са евтини, защото са още в началото, искат да ни използват, за да го учим, нататък е ясно. Дали ще е винаги толкова евтино? Дали няма да се ползва като политическо оръжие? Спираме AI за България докато не приеме това, това и това. Освен това надали ще разработят толкова добри приложения скоро за нашия пазар, български специфики, български език и други. Всичко това е в сферата на предположенията.
Това, което не е в тях е следното – ако искаме да:
А) Разработваме на решения като обучаваме AI тук, който да се ползва в целия свят и да влиза свежа пара в държавата – трябва ни ток.
Б) Разработваме специфични за нашите нужди, култура, език, икономика решения като обучаваме AI тук – трябва ни ток.
В) Хостваме разработката на чужди компании тук – трябва ни ток.
Г) Хостваме разработката и предоставяме човешки ресурс тук – трябва ни ток.
Д) Хостваме употребата на инструменти, създадени от наши/на чуждестранни компании тук – трябва ни ток.
Да разработваме модели от нулата сякаш нямаме силички засега, може и да греша.
Или иначе казано ако искаме България да печели стабилно от тази революция, наличието на ток е много ключов фактор. Комбинация от евтин ток, традиции в сектора с технологии(имаме такива, но точно какви това е друга тема), усилия на частен и публичен сектор могат да превърнат България във фактор поне на Балканите и да компенсират дефицитите в други теми, свързани с производителността(дори демографията ако щеш).
Доскоро България беше на изключително изгодни позиции да се случва всичко това. Разбира се, освен ток, което е най-елементарното нещо трябват редица други условия, много по-сложни за реализация. Но токът е нещо фундаментално, на пръв поглед не толкова важно, но всъщност предоставящо конкурентно предимство. Спешно трябва да си върнем ролята на серизоен производител и износител. Най-малкото ако някой от комшиите разработва и използва нещо да си плаща таксичка към нас. Но аз мисля, че трябва да сме амбициозни и да заявим своето място.
Толкова за националния прочит. Глобалният е ясен – ще трябва отнякъде да се появят или вземат теравати енергия. Как ще стане това в епохата на нереализируеми зелени сделки и тем подобни – не знам. Не ме разбирайте погрешно – ако има икономически изгодна екологична енергия – нека се използва. Но форсирането масово, отвъд експерименталното количество, сякаш сме намерили панацея, на неща, които по-скоро не работят – грешно. Това са съвсем други теми, които обаче ще определят някои глобални резултати – държавите, които намерят смелост при решаване на енергийните си проблеми или вече са ги решили ще правят/преправят/ползват повече Изкуствен интелект от самозастрелващите такива. Гледам към Китай и безскрупулното им производство на ток от въглища и към Германия, която не смее да строи АЕЦ в страна, която няма сеизмична активност.
В тази статия разгледахме въздуха и храната, които консумираме докато учим и прилагаме наученото(само че за Изкуствения интелект). В следващия епизод ще разгледаме “учебниците” – специфично обработената и подготвена за обучение на ИИ/AI информация или т.нар. data sets.
На фона на всичко това в България нямаме визия за следващите 9 месеца отвъд ние сме свестни, вие не сте, оръжия за Украйна, да приемем еврото, борбата с корупцията ще реши всичките ни проблеми и дотам. Нищо лошо, но някаква генерална визия за развитието на тази страна липсва.
Колкото и да е недоразвит един модел като GPT сигурно и той може да ни каже, че проспиваме много(то да беше само AI революцията, но все някъде трябва да сложа точка на статията).
