На пръв поглед изглежда, че корабът просто преминава от Атлантическия към Тихия океан. Но между двата океана няма непрекъснат воден път на едно и също ниво.
Тук се намесва една от най-впечатляващите инженерни системи в света.
Корабът влиза в шлюзовете, където водата постепенно се покачва. Заедно с нея се издига и корабът. Така той достига езерото Гатун — приблизително 26 метра над морското равнище.
След преминаването през най-високата част на маршрута процесът се обръща. В следващите шлюзове водата се изпуска, а корабът постепенно се спуска към другия океан.
Най-забележителното е, че основното повдигане не изисква помпи. Водата се движи благодарение на гравитацията, а езерото Гатун се захранва основно от тропическите валежи.
Така дъждът се превръща в част от механизма, който пренася огромни кораби между два океана.
Това е простата, но гениална идея зад Панамския канал:
Не вдигаш кораба с машина. Вдигаш водата — и корабът се вдига с нея.
Гигантски асансьор от вода, който работи повече от век.
